МЪХОВИ РАСТЕНИЯ

Мъховите растения са отдел на растителното царство със своеобразно развитие, при което се редуват полово и безполово поколение. Растението, което наричаме мъх, е половото поколение. Образува се на нишковидна протонема, която се развива от спора. При повечето мъхове половото поколение е със стъблоподобна част и листоподобни части, докато при други (напр. чернодробни мъхове) е пластинковидно. Половото поколение се прикрепва към почвата чрез ризоиди и изсмуква от нея вода и соли. Безполовото поколение е спорангият (кутийката) и дръжката му; прикрепено е към половото поколение и на пръв поглед изглежда като част от него; приема вода и соли, а по-късно изцяло се изхранва от половото поколение. (При кормусните растения стъблото, листата и корените се образуват от безполовото поколение.)

Най-древни останки от мъхове са намерени в пластове отпреди около 370 млн. г. Произходът им не е изяснен. Предшествениците им, особено за рогоспорангиевите мъхове, се търсят сред зелените водорасли, а за останалите сред безлистните растения. Познати са около 25 000 вида, от които в България растат около 800 вида предимно по влажни места и из горите.

Мъхове се срещат предимно на сушата, малко видове са водни растения. Въпреки това те не са добре приспособени за условията на сушата (имат много тънка кутикула, примитивна проводяща система, липсват корени, за оплождането им е необходима вода). Ето защо мъховете са разпространени предимно по влажни и сенчести места, но може да изсъхват продължително и след това отново да се съживяват. В различни екосистеми (гори, ливади и др.) мъховете запазват влагата, тъй като растат нагъсто (образуват чимчета) и водата се изпарява по-бавно.

Белите (сфагновите) мъхове образуват торф, който се използва за отопление, изолация, постилка на селскостопанските животни и др. Мъховете са биоиндикатори за влага, киселинност, замърсяване. В тундрата се използват за храна на северния елен.