Мъдростта на безумния

Есе

В романа Дон Кихот Сервантес представя приключенията на главния герой, предизвикани от денонощното четене на рицарски романи. Героят желае да направи света по-добър и да прави добрини на слабите и беззащитни хора, но вместо това върши точно обратното злини.

Образът на Дон Кихот е противоречив. Той се проявява като безумен човек, будещ смях със своя външен вид, с поведението и действията си. Но в същото време зад външността на обезумелия герой се крие умен и мъдър човек, знаещ много за живота. В романа се преплитат мъдростта и безумието, описващи Дон Кихот по противоречив начин.

Безумието на Дон Кихот е породено от постоянното четене на рицарски романи. Тези романи го карат да мисли, че наистина съществуват рицарии това го подтиква да стане и той рицар. Но комичният му външен вид не е вид на достоен рицар. Със старите доспехи на прадедите си и със забралото от картон, героят изглежда много смешен. Това е началото на обезумяването на Алонсо Кихана.

В днешно време също е така, ако някой човек излезе навън със стари дрехи от дедите му, той ще предизвика смях и ще го помислят за побъркан. Но това не означава, че това е така. Зад тази външност мойе да се крие умен и добър човек.

Дон Кихот има огромно желание за приключения. В това свое желание той вижда неща, които другите хора не виждат. Такъв е и случаят, в който той взема вятърните мелници за враждебни великани, хановете за замъци, ханджията богат благородник, двете леки жени за благородни дами, стадото овце неприятелска войска, бръснарския леген шлема на Мамбрино. За Санчо, неговият верен оръженосец, който не вижда тези неща, господарят му е побъркан и обезумял.

В срещата на Дон Кихот с битото козарче, рицарят иска да помогне на момчето, за да не бъде повече пребивано от своя господар. Но резултатът не е такъв какъвто Дон Кихот очаква. Козарчето отново е пребито. Сервантес иронично завърщва главата, като казва, че това е краят на главата, завършваща с поредната добрина, извършена от Дон Кихот.

Но не е справедливо да описваме Дон Кихот само като обезумял, защото той притежава други качества. Наистина в битката с вятърните мелници рицарят се показва като безумен, защото вместо мелници вижда великани. Но проявява и смелост, твърдост и безстрашие, които за съжаление са показани не на място. Лудостта му се преплита с добрите качества на Алонсо Кихана.

При срещата на Дон Кихот с каторжниците отново е представено безумието му, но също и свободолюбивият му дух. Той изслушва техните истории, наивно им се доверява и решава да ги освободи. Въпреки че тази постъпка е не добр е обмислена и безумна, тя е човешка. Показва човека Дон Кихот с любовта му към свободата.

Преди оръженосецът Санчо Панса да стане губернатор на остров, рицарят му дава мъдри съвети:

Гордей се, Санчо, със скромността на твоя произход и не се срамувай да казваш, че си селянин. Тук Дон Кихот се показва като много мъдър човек. Героят иска да каже на оръженосеца си, че няма значение какъв произход имаш, трябва да си горд с него. Много мъдри са съветите, които дава на Санчо. И това е странно за читателя, защото вече го е възприел като безумец.