Мъчителната и героична смърт на Странджата V глава

В повестта Немили-недраги Вазов отразява драматичното и динамично време от последните десетилетия преди Освобождението. Герои на повестта са хъшовете емигранти, готови да се борят и да умрат за свободата на родината.

Кратка, но впечатляваща със силни чувства и дълбоки размисли е петата глава на Немили-недраги. В нея авторът разказава за трагичната и героична смърт на Странджата - живял и се борил достойно в името на най-светлия идеал - свободата на родината. Трагичната смърт на Странджата е пример за мъжество, за чиста и безкористна любов към поробеното отечество, за един достойно изживян живот. Именно неговият достойно изживян живот за България му дава основание да възкликне в предсмъртния си час: Ах, сладка е смъртта за отечеството. Странджата обединява хъшовете. В кръчмата винаги е шумно и весело, защото той създава уют за своите другари по съдба, за да забравят за кратко мизерията, глада и студа.

Атмосферата в кръчмата се променя, когато Знаменосецът се разболява. Запустение и тишина царят наоколо. Хъшовете един след друг напускат, за да се грижат за прехраната си или да търсят помощ. Старият хъш не ги упреква, защото познава добре суровите условия на живота в чуждата страна.За запустение говори и описанието на обстановката. Огнището, на което доскоро е къкрило гърнето с боб, сега е угаснало. Всичко е покрито с прах, а съдовете лежат в безпорядък. Символичен смисъл има угасналото огнище, което е създавало уют в кръчмата. Няма я човешката топлина на Знаменосеца, която е привличала хъшовете. Предишното оживление е заменено от мъчителна тишина. Разстройство и запустение царува в топлото гнездо на емигрантите. Смъртта е наоколо и дебне.

Бавно си отива един достоен живот. Старият хъш страда от това, че другарите му ги няма. Той желае в последния си час да бъде сред тях, защото те са неговото семейство. Само Бръчков остава при него, защото изпитва благоговение към Знаменосеца и вижда в лицето му не инвалида, а героя от Балкана. Младият хъш осъзнава, че негов дълг е да утеши умиращия в последния му час и да му окаже нравствено подкрепление.

Героят гасне с всеки изминал ден. Портретното описание, направено от Вазов за последните мигове от живота на стария хъш, е с ярки и запомнящи се детайли. Смъртната бледност на лицето, ужасно хлътнали очи, вехтите потъмнели рани са свидетелство за физическото му страдание и изтощение. В това се е превърнал той- страшна сянка на някогашния великан, който макар и с безпомощно тяло носи силен дух, стремеж към възвишеното , към святото дело на отечеството. Бавно догаря един достоен живот. Знаменосецът чака