Музеят днес и в бъдещето

Колко стар е светът? Колко неща знаем за него? Къде откриваме миналото си? Тези и други въпроси непрекъснато се въртят в съзнанието ни и ние, хората, търсим отговорите. Затова обичаме да пътешестваме, откривайки нови светове, стари и нови истини.

Да си представим, че сме туроператори на туристическа агенция, която има за задача да организира екскурзия за ученици. Обикаляйки страната ни, ние добиваме представа за нашето минало, настояще и очакваме добро бъдеще. Когато тръгнем от Златоград и тръгнем към възобновения Смолян, приютен в полите на Родопа планина, няма как да не спрем пред входа на Историческия музей. Най- старият и най- големият в Средните Родопи музей дава възможност на туристите да се докоснат до богатството и неповторимостта на цветовете на планината, да бъдат запленени от сръчността на родопските майстори, да усетят любовта, с която са изработени носиите, тъканите и предметите за бита.

Немислимо е да продължим екскурзията към Пловдив и да не се отбием до Природонаучния музей, който е пленявал поколения наред с очарованието и уникалните сбирки на растения, животни и минерали.

По план ще отидем до Карлово, където е къщата музей на Васил Левски; до Калофер- родното място на Христо Ботев; до Пазарджик- къщата музей на Райна Княгиня и още още много други музеи. Това са местата, съхранили бита, живота и предметите дори на нашите предци. Със сигурност никой от нас не би бил горд със своето минало и народ, ако ги нямаше тези стожери на паметта. Благодарение на музеите ние ставаме съпричастни към това, което се е случвало преди векове. Нима има човек, който да не замълчи в унес пред невероятната картина на Плевенската панорама? Там всеки един от нас съпреживява нечия съдба.

Музеите ни показват не само исторически факти като турското робство и живота на различни борци, поети и писатели. Отивайки в Мелник, няма човек, който да не се е удивявал от най- голямата възрожденска къща музей на Балканския полуостров- Кордопуловата къща. Била е построена специално за производство, съхранение и търговия на вино. Принадлежала е на гръцката фамилия Кордопулос и до днес в нея се пазят венецианските стенописи, дърворезби, стъклописи, както и огромните бъчви за съхранение на мелнишко вино.

Много са музеите, които бих искала да спомена и пред които благоговея. Всеки един от тях заслужава да бъде видян и докоснат от повече хора. Може би Етнографския ареален комплекс в родния ми град Златоград събуди в мен такава любов към античното и древното или просто човек го има заложено в себе си. Не знам. Ясно ми е обаче едно- тези забележителни места трябва да се съхраняват от всички нас.

Интерес представлява за мен обаче друг въпрос. Какво ли ще съдържа музеят на бъдещето?

Сега не се борим за свобода, а просто поробваме себе си, забързани в натовареното ни ежедневие. Не държим на стойности като уважение, свян, неподвластни сме на прошката, не казваме благодаря, не обичаме да се