МУСКУЛИ НА ГОРНИЯ КРАЙНИК

Мускулите на горния крайник се разделят на няколко групи: мускули на раменния пояс, мускули на мишницата, мускули на пред-мишницата и мускули на ръката в тесен смисъл на думата. Действието на мускулите осъществява движенията на отделните части и на целия крайник.като орган на труда.

Мускули на раменния пояс (фиг. 133). Около костите на раменния пояс се групират много мускули, едни от които започват от костите на туловището, а други от костите на раменния пояс собствени мускули на раменния пояс. Към мускулите, започващи от костите на туловището, се отнасят описаните вече голям и малък гръден мускул, предният зъбчат мускул, трапецовидният и широкият гръбен мускул, повдигачът на лопатката и ромбовидният мускул. Те образуват единственото по рода си мускулно свързване на лопатката към костите на туловището.

Собствените мускули на раменния пояс се разполагат около раменната става. Към тях се отнасят делтовидният, надбодилковият и подбодилковият мускул, малкият и големият объл мускул и подлопатковият мускул.

Делтовидният мускул (m. deltoideus) е разположен повърхностно и обвива раменната става отзад, отстрани и отпред. Той има форма на триъгълник, обърнат с основата нагоре, а с върха надолу, и наподобява гръцката буква делта, откъдето носи и наименованието си. Мускулните снопчета започват от латералната трета на ключицата, раменния израстък и лопатковото бодило. Те се събират надолу и завършват чрез късо сухожилие върху грапавината за делтовидния мускул на мишничната кост.

Тъй като делтовидният мускул обикаля раменната става от три страни, той има отношение към всички нейни оси. При едновременното съкращаване на целия мускул мишницата се отвежда встрани и нагоре до хоризонтално положение. При съкращаване само на ключичната част мишницата се дърпа напред и завърта навътре; бодилчовата част дърпа мишницата назад и я завърта навън.

Надбодилковият мускул (m. supraspinatus) се разполага изцяло в надбодилковата ямка и е покрит в по-голямата си част от трапецовидния мускул. Той има триъгълна форма. Влакната му започват от ямката и отчасти от покриващата го фасция, насочват се встрани, минават под раменния израстък на лопатката и се залавят чрез широко сухожилие за горната площадка на голямото възвишение на мишничната кост. Сухожилието сраства с капсулата на раменната става. Той е синергист на делтовидния мускул и отвежда мишницата встрани и малко напред и я завърта слабо навън.

Подбодилковият мускул (m. infraspinatus) се разполага в подбодилковата ямка. Има триъгълна форма. Обърнат е с основата си към гръбначния стълб, а с върха към раменната става. По-тясната странична част е покрита от делтовидния мускул. Той започва от повърхността на ямката, от покриващата го фасция, насочва се хоризонтално напред и встрани и се залавя чрез широко сухожилие за средната площадка на голямото мишнично възвишение. Той завърта мишничната кост навън и в зависимост от положението на крайника подпомага бодилковата част на делтовидния мускул.

Малкият кръгъл мускул (m. teres minor) се разполага надолу от подбодилковия. Той започва от задната повърхност на лопатката в съседство със страничния ръб, простира се косо нагоре и встрани и се прикрепва за долната площадка на голямото мишнично възвишение. При съкращаване мускулът привежда мишницата и я завърта навън.

Големият кръгъл мускул (m. teres major) се разполага непосредствено под малкия объл мускул и страничния ръб на лопатката. Той започва от долния ъгъл на лопатката, отправя се нагоре и навън към мишничната кост, като посредством плоско сухожилие се залавя за костното гребенче, спускащо се от малкото мишнично възвишение. При вдигнат нагоре крайник той го сваля до тялото. Освен това притегля мишницата назад и я върти навътре.

Подлопатковият мускул (m. subscapulars) се разполага по ребрената повърхност на лопатката. По форма той е триъгълен и отговаря на подлопатковата ямка. Мускулните му снопчета започват от ребрената повърхност на лопатката, насочват се встрани и посредством широко сухожилие, след като мине по предната страна на ставата, сраствайки с капсулата, се залавят за малкото мишнично възвишение. Действието на мускула се изразява в завъртане на мишницата навътре и опъване на ставната капсула повдигане мишницата нагоре.

Мускули на мишницата. Мускулите на мишницата (фиг. 134) разположени около мишничната кост и се разделят на две групи: предна група мускули, разположени по предната повърхност; те осъществяват сгъването в ставите, поради което се наричат сгъвачи (двуглавият мишничен мускул, клюно-мишничният мускул и мишничният мускул); б) задна група състои се само от триглавия мишничен мускул, разположен по задната повърхност.

Предната група е отделена от задната посредством две съединителнотъканни мускулни прегради латерална и медиална, излизащи от общата мишнична фасция.

Двуглавият мишничен мускул (m. biceps brachii) е най-повърхностният от предната група. Той изпъква под кожата, особено при съкращаване, като продълговата издатина, очертана от двете страни посредством две надлъжни бразди. Проксималната част на мускула е съставена от две глави къса и дълга. Дългата глава започва чрез дълго сухожилие от