МУСКУЛИ НА ГЛАВАТА

Според разположението и функцията си мускулите на главата се разделят на две групи: дъвкателни и мимически.

Дъвкателни мускули (mm. masticatorii фиг. 130). От всяка страна на главата се намират по 4 мускула, които започват от костите на черепа и се залавят за долната челюст, вследствие на което придвижват долната челюст и осъществяват дъвкателните движения. Към тях спадат големият дъвкателен мускул, слепоочният мускул, латералният криловиден мускул и медиалният криловиден мускул.

Големият дъвкателен мускул (m. masseter) има четириъгълна форма. На него се различават повърхностна и дълбока част. Повърхностната част започва от долния ръб на скуловата кост, а дълбоката от скуловата дъга. Двете части се прикрепват за грапавостта, разположена по външната повърхност на ъгъла на долночелюстната кост. Той има сравнително голям физиологичен напречник, поради което може да развива сили, равни на около 250300 кг. При съкращаване той движи долната челюст нагоре и я притиска към горната.

Слепоочният мускул (m. temporalis) изпълва изцяло слепоочната ямка. Той има ветрилообразна форма и е обърнат с по-широката си част нагоре, а с по-тясната надолу. Снопчетата му започват от слепоочната ямка и от фасцията, която го покрива, насочват се косо надолу и се събират в тясно сухожилие, което минава под скуловата дъга и се залавя за мускулния израстък на долната челюст. Предните мускулни снопчета дърпат долната челюст нагоре, а задните назад.

Латералшят криловиден мускул (m. pterygoideus lateralis) започва от голямото крило и криловидния израстък на клиновидната кост. Влакната му вървят почти хоризонтално назад и встрани и се залавят за ставния израстък на долната челюст. При съкращаване той движи долната челюст напред, а заедно с това я отдалечава от горната.

Медиалният криловиден мускул (m. pterygoideus medialis) взема началото си от ямката на криловидния израстък, насочва се надолу и встрани и се залавя за вътрешната повърхност на ъгъла на долната челюст. При съкращаване той затваря долната челюст.

Мимически мускули. За разлика от скелетните мускули мимическите мускули (фиг. 131) се прикрепват само с единия си край за костите, а с другия задължително се вплитат в кожата. Някои мимически мускули се прикрепват и с двата си края за кожата.

У човека вследствие на високото развитие на централната нервна система (ц. н. а), по-конкретно на главния мозък, и вследствие на значителното развитие на сетивните органи във връзка с изправения стоеж на тялото са настъпили преустройство и групиране на мимическите мускули. У човека мимическите мускули, групирани в предно-вътрешната област на лицето, са развити по-добре, а тези около ушната мида и външния слухов отвор, които при животните са развити в значителна степен и са в състояние да предизвикат движение на ушната мида, изостават в своето развитие и постепенно все повече закърняват (фиг. 132).

Мимическите мускули представляват тънки и малки мускулни снопчета, групирани около естествените отвърстия устна цепка, носните отвори, очната цепка и ушния канал, които със своите действия затварят или разширяват тези отвърстия.

На черепния покрив се намират 2 чифтни мускула, разположени в челната и тилната област. Те се обединяват чрез общо сухожилие в един мускул, наречен надчерепен (m. epicranius). Сухожилието, което обединява двата мускула, представлява сухожилна разтеглица, която покрива средната част на черепния покрив и има форма на шлем, поради което е наречена черепна разтеглица (galea aponeurotica). Последната се свързва чрез рехава съединителна тъкан с надкостницата и плътно с лежащата над нея кожа.

Задната част на надчерепния мускул тилният мускул (m. occipitalis), е разположена върху люспата на тилната кост.