15. М/ународни форми на проблемите на туризма и природата

1.Възникване на екологичния туризъм.

В началото на 50г. в класическите туристически страни на Западна Европа възниква истински туристически бум. По-късно той обхваща страните от периферията на Европа Испания, Португалия, Кипър, България, Унгария и др. За тях казваме, че са тур. страни от втора генерация. В началото на 70г. тур. бум обхваща страните от Източна и Югоизточна Азия, за които казваме че са страни от трета генерация. Бурното развитие на туризма в тези страни довежда до големи финансови постъпления в тях. Специалистите обаче констатират, че едновременно с това са настъпили непоправими екологични щети в природата. Проблемът започва да вълнува учени, специалисти, м/ународни асоциации, правителствата на отделните държави, всички те си дават сметка, че ако продължи продължителното въздействие на туризма в/у природата, хората са поставени под опасността убийство ч/з туризъм. Проблемът започва да се разглежда на редица м/ународни форуми. На 21-я конгрес на м/ународните асоциации по туризъм, който се провежда в Лондон се издига девизът туристическата лавина не бива да унищожи европейските тур. курорти. Те трябва да бъдат съхранени за туризма и в интерес на туризма. Започва да се отделя голямо внимание на техническите средства, които се използват в туризма. От една страна те нанасят непоправими щети. А от друга те допринасят за опазване на природата. Те имат голямо значение за контрол на опазването на природата и поведението на туристите в природата. Например патрулни коли, катери. П/з 1973г. в Австрия се провежда семинар, на който специалистите се обединяват около следното мнение: Бъдещето на туризма е не в максималното показване, а в максималното съхраняване на ландшафта. 1974г. в Лондон се провежда конференция по проблемите на туризма и опазването на околната среда. Целта е да се обединят усилията на работещите в областта на туризма и на опазването на околната среда, за да постигнат пълно съгласие и да работят с общи усилия за благото на човека и околната среда. Интересното на тази конференция е противоречивото изказване на сър Хенли: Аз не вярвам, че туризма и опазването на околната среда са взаимно зависими, аз вярвам че те са взаимно изключващи се. Но това не ни пречи да ги обединим, защото в противен случай ще настъпят големи неприятности. Сър Хенли дава пример за обслужен молебен в туризма. В литературата има много примери за публикации, в които се посочва рарушителното действие на туризма в/у природата по силата на редица обективни и субективни фактори.

2. Възникване на екологичния туризъм.

Туристическия бум п/з 50-70г. налага един нов принцип за туризъм и опазване на природната среда, а не за туризъм или природна среда. Все повече започва да се налага мнението, че туризмът трябва да се развива в чиста и привлекателна среда. Големият туризъм и опазването на природата трябва да вървят ръка за ръка. Така започва да се говори за алтернатива на този туризъм, който руши природата. Специалистите го наричат екологичен. Това е туризъм, който запазва и възстановява приемащата го природна среда. Съществуват много определния за екологичен туризъм, но всичките могат да се обединят около следните 4 дефиниции: 1) Екологичният туризъм се развива в незасегната природна среда, в защитени природни територии. Това е природо-познавателен туризъм; 2) Това е туризъм с изцяло екологично поведение и отношение на туристите към природната среда, т.е. повишено екологично съзнание; 3) Екологична ориентация на туристическата и природо-познавателната политика. Тук се включва екологичен мониторинг, екологичен мениджмънт и др; 4) Цялостно разбиране, нова философия, нова етика, според която опазването на природата е с приоритет пред икономическата и техническата целесъобразност.

Екологичният туризъм се провежда в сравнително ненарушени природни територии с цел да се оцени дивия пейзаж, дивата природа и дивия свят и местната култура. Целта е минимално да се натовари ландшафта и минимално изразходване на природните ресурси. В някои определения влиза консумация на екологично чисти храни и вода. Редица специалисти дефинират екологичния туризъм като устойчив туризъм. По настоящем в света съществува огромен интерес към намиране на форми на туризма, които са устойчиви. Това придоби още по-голямо значение на конференцията в Рио де Жанейро п/з 1990г., която е посветена изцяло на устойчивия туризъм. В много страни правителствата имат стратегически планове за устойчиво развитие на туризмар което означава да се намерят начини за задоволяване на нуждите на туристите и тур. организации и същевременно с това запазване на природните ресурси. Екологичния туризъм като концепция се среща и под следните имена - зелен туризъм, туризъм ориентиран към природата, устойчив, отговорен. Всички тези разновидности имат една и съща цел. Развитието на туризма да носи облаги за всички участници в него за туристи, за местното население и опазването на природата. Туризмът трябва да е в хармония с околната среда и да възниква от дейностите, които са присъщи за дадения район. Обобщавайки вижданията за екологичния туризъм може да се определи, че екологичен е този туризъм, който: се провежда в сравнително незасегнати природни територии; не нанася вреда, не руши природата, а съдейства за нейното дълготрайно екологично равновесие; директно допринася за стопанисването и защитата на природните територии; използва