Петко Славейков

Мудно ходи нашто време...

Мудно ходи нашто време;

мина вече наший ред...

Зрей отсега младо племе,

със надежди за напред.

Нас неволи надделяха -

вазе те да не смутят...

Уморените заспаха

живите - те нека бдят.

Срам томува, който тъжи,

че в света й минутен гост -

слава, във ръка с оръже,

който бди на своя пост.

Туй, що старите зачнаха,

млади ще го вкарат в път...

Уморените заспаха,

живите - те нека бдят.

Почвата е веч готова,

сейте, пролет дори грей -

семето на право слово

с време да класи и зрей.

Ето нови дни настаха,

те на смяна ви зоват...

Уморените заспаха

живите - те нека бдят.

(Това е преработката, която Пенчо Славейков прави на текста на своя баща.

Широката си известност стихотворението е придобило в тази редакция.)