МЯСТОТО НА ЧОВЕКА В ПРИРОДАТА

МЯСТОТО НА ЧОВЕКА В ПРИРОДАТА

Въпросът за произхода на човека и мястото му в живата природа е бил предмет на продължителна борба между представителите на материализма и идеализма.

Науката в противоположност на различните религиозни, идеалистически учения е дала последователно, стройно материалистическо учение за възникването на човека като резултат от продължителна еволюция на живата природа. Само въз основа на еволюционното учение, което почива на материалистическа основа, е било възможно да бъде решен правилно въпросът за произхода на човека.

Нашироко и с убедителни факти Чарлз Дарвин доказва, че човек е произлязъл от по-низшите форми на гръбначните животни. Въз основа на задълбочени наблюдения върху ембрионалното развитие и устройството на съвременните човекоподобни маймуни той обосновава своите еволюционни възгледи и създава теорията за произхода на човека от низшите маймуни. След Дарвин редица учени еволюционисти посочват множество факти в подкрепа на неговата теория, но не могат да решат въпроса, как се появяват двуногите маймуни, които впоследствие еволюират до човек. Отговор на този съществен за биологията въпрос дават още преди Дарвин класиците на марксизма Маркс и Енгелс.

Въпросът за ролята на труда в превръщането на маймуната в човек, засегнат от Маркс още в 1845 г., е намерил своето пълно развитие в книгата на Енгелс Ролята на труда в процеса на превръщане на маймуната в човек".

Енгелс смята, че начало на този процес е освобождаването на ръката от орган за движение и превръщането й в орган на труда, с който висшите двуноги маймуни започват да произвеждат храна и да се защищават. По този начин освободената ръка става орган на труда, който се оформя в резултат на трудовата дейност. С появата на човека според Енгелс се появява и човешкото общество, което се отличава от маймунските стада по това, че извършва общественополезен труд. В процеса на труда се създава необходимостта за общуване, в резултат на което се появява артикулираната реч говорът, който става един от значителните фактори за по-нататъшното развитие на човека и отделянето му от човекоподобните маймуни. В книгата си Диалектика на природата" Енгелс пише: Животните само използуват външната природа..., а човекът я заставя да му служи за негови цели и господства над нея".

Като се съпоставят данните на палеонтологията с тези от сравнителната анатомия и ембриологията, може да се направи изводът, че човек е произлязъл от разреда Примати и на границата на четвъртичния период се е обособило семейството на човеко образните маймуни Хомониди, от които е възникнал съвременният човек.

Човекът (Homo sapiens) се отнася към типа Хордови, подтип гръбначни, към класа на бозайниците и заедно с висшите маймуни образува разреда Примати. Най-близо до човека по строеж на тялото и по функции стои семейството човекоподобни маймуни (орангутан, шимпанзе и горила).