МЯРАТА ЗА "ДОБРОТО" И "ЛОШОТО" В "АНТИГОНА"

Пети век преди новата ера, под небето на Тива ,на театрална сцена се играе трагедията на Софокъл "антигона".Годините сте заличат много - сте се изгубят подробностите от бита , ще се променят декорите , хорът на старците няма да има същата сила на коректив на нашето мнение , но образите на две силни личности - Антигона и Креон ,не губят своето въздействие. Сблъсъкът между тях сте продължи да вълнува ,да поставя на везните на времето въпроса за писаните, създанени от човека закони и моралът на неписаните, но необходими на човека закони на сърцето.Ако разгледаме драмата от позициите на държавността ,трябва да оправдаем Креон , ако приемем Антигона единствено като сестра на загиналия брат, трябва да осъдим Креон за нейната смърт.Въпросите изглеждат лесно разрешими , но драмата се разиграва в едно далечно на нас общество и ако не ги съобразим с времето - закони, вярвания , духовни ценности , ще се отдалечим от вну6енията на автора , ще се поддадем на изкушението да намерим едноцначен отговор.

Трагедията "антигона" е блестящ образец в драматургията на Древна Гърция , една от най-популярните антични трагедии.Митът за Антигона е известен на античните зрители .Това е историята на Едип цар , след смъртта на когото загиват двамата му синове - Етиокъл ,като защитник на Тива , и Полиник, като нападател .Но не братоубийствения акт е в основата на драмата , а погребението на единия от братята . На града , извоювал свиободата , цар остава Креон , които решава Етиокъл да бъде погребан с почести , а мъртвото тяло на Полиник да остане незаровено в земята, неоплакано и осквернено.

Но забраната е престъпена - Антигона , сестрата на мъртвите братя , решава да погребе Полиник .Така се ражда конфликтът ,които и до днес вълнува зрителите и читателите - силата на държавните закони и неписаните закони на човешката милост, морал, съвест, вяра. Кой закон е по силен? Времето на Софокъл налага повече внимание към човешките закони, полисните традиции се обръщат към неписаните житейски норми и правила. Но Софокъл не взема ничия страна в развитието на драматичното действие .Той притежава обобщаващия поглед на античния писател , които му дава възможност да разкрие най важното в живота на своите герои.

Антигона чрез своята постъпка демонстрира сестринския обич, религиозно почитание , младежка дързост и смелост .Тя влага много амбиция , цялата си обич и същнина , за да докаже верността на решението си .Тя не живее , за да се подчинява на сухи и мъртви закони ,тя иска да изпълни човешкия си дълг ,жертвайки своята младост и несбъднати мечти .Креон е срещу нея .Един силен и могъщ цар, облечен във властта , закрилян от правото на закона, решен да брани реда на държавата. Две силни личности се стремят да докажат своята истина - Антигона , решена да умре, но да изпълни сестринския си дълг , Креон