МОТОРНИ ПЕСНИ" И СЪВРЕМЕННАТА ЛИТЕРАТУРНА МИСЪЛ

Един поет търси името на някаква страшна, разяждаща болест, за да оприличи с нея духовното заболяване на своето поколение. Най-напред творчески-подборното му търсене се насочва към думата гангрена", но след това той се отказва от нея и я замества с проказа". Така зачеркнат - в психологически или дори в буквален смисъл, - вариантът с гангрена" няма да стигне до обществото, а ще остане малка творческа тайна, която поетът ще отнесе със себе си или ще завещае на изследвачите, които ще се ровят в ръкописите и черновите му, Възможен е обаче и друг вид зачеркване: при него първоначалният вариант, макар и отхвърлен, стига до читателя, и то като равноправна и активна съставка на творбата - например:

И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата.

И такова зачеркване" е не само възможно, но и широко разпространено, а за лириката на Вапцаров - и същностно-типично.

С горния въображаем епизод нямаме наум да обременяваме и без това претрупаната с хипотези и догадки психология на литературното творчество. Правдоподобен или не - а той изглежда малко правдоподобен, защото словесно фиксираният отказ от първоначалния избор за сметка на друг е бил осъзнат похват още в древната гръцка и римска риторика, наричан според разновидностите си метабола, апофаза, ремоцио, - горният въображаем епизод може да ни помогне в нещо друго: да видим със свеж, освободен от привичката поглед своеобразието на приведения пример, а чрез него да се опитаме да вникнем в поетиката на Вапцаровата лирика.

Като минава през едно твърдение и отричайки го, стига до друго, лирическият изказ говори не само за своя смисъл, но и за движението си към него, движение напрегнато и търсещо. Той зачерква" - разбира се, само словесно и художествено условно - една постигната вече точка и се насочва към друга, която процесът на търсене и собствените й свойства градационно утвърждават като смислово по-адекватна, въздействено по-силна. А когато по- високата точка е достигната, изказът уверено се разгръща в наслоителна повторителност - например така:

Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,