Никола Вапцаров

Моторни песни - Песни за човека / Завод

Завод. Над него облаци от дим.

Народът прост,

животът - тежък, скучен. -

Живот без маска и без грим -

озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,

и трябва да си страшно упорит,

за да изтръгнеш от зъбите

на туй настръхнало,

вбесено псе

парченце хлеб.

Във залите плющят каиши,

трансмисии скриптят

от всеки кът.

И става толкоз душно,

че да дишаш

не би могъл спокойно,

с пълна гръд.

А недалече пролетния вятър

люлее ниви, слънцето блести...

Дърветата опират

във небето,

а сенките -

в заводските стени.

Но как е чуждо

и ненужно тука,

съвсем забравено

това поле!

Една ръка изхвърли на боклука

идилиите с синьото небе.

Защото миг на некаква заблуда,

защото миг с размекнато сърце,

би значело напразно да загубиш

работните си

жилави

ръце.

И този шум

и трясък на машини

ще трябва непременно да крещиш,

да могат думите

разбрано да преминат

пространството, което те дели.

И аз крещях години -

цяла вечност...

Долавях, че и другите крещят -

машините,

завода

и човека

от най-затуления

тъмен кът.