На прощаване

(Мотивът за завръщането)

Житейски правдивият сюжет на стихотворението На прощаване е худойествено въплащение на идеята за свободата,намерила своя поетически връх в ботевите текстове.Революционер и творец Хр. Ботев за пръв път извежда тази идея от национално-историческото към културно-универсалното пространство на вечните теми за смисъла на човешкия живот,саможертвата,смъртта и безсмъртието.

Екзистенциалните стремения на неговия ларически герой се опират на здрав народен корен и в същото време са романтично извисени до общо човешко значимото,до нравствения максимализъм на своя създател.В дуьа на възружденската традиция Ботев свежда големия свят на идеите до битийно явни представи и понятия, ситуирани в пространството на дома,пътя,балкана.

Началото,тръгването към юнажката смърт е детерминирана от дълбока криза в опустошената душа на злучестия скитник,който гасне в един чужд,неразбиращ го свят,а краят е там,горе,на песента прослава.Посоките на пътя са идеино и социално осмислени.Домът,като отправна точка,едновременно е съкрален,защото тук са най- близките- майката,бащата,братята,либето,но маркиран с реалийте на робството-чуждост,насилие,враждебност.Азът прави своя избор,тръгва към чуждото за да спаси своето.

Написано по конкретен повод,преминаването в Б/я на четата на дядо Желйо войвода 1868г. (осигурено от властите), стихотворението На прощаване разкрива диаметрално противоположни, на пръв поглед,но логически верни от гледна точка на лирическия герой,чувства,провокирани от завръщането.Драматично лиричната изповед,в която епическата широта на народната песен се слива с поетическата фантазия на Ботев, обосновава тръгването и края на бунтовническия път, чрез ясно заявената нетърпимост към робството и великово извисения стремеж към безсмъртие.Опозицията свое - чуждо е в основата на избора на лирическия герой , който отново изпитва тежеста на клетвата мотив познат от стихотворението Майци си , но тук вече пътят е предначертан :

за туй , че клетник не трая

пред турци глава да скланя ,

сиромашко тегло да гледа !

Започнаял императивно , диалогат с майката изразява твьрдата увереност на бореца за народни правдини , че преминаването през тиха , бяла Дунава е необходимост за всеки който има сьрце мьжко юнажко . Синовното послание е колкото интимно , толкова и социално мотивирано . Лирическия герои тича на глас народен и представта му поробената родина , разкрита , чрез метонимията бащино огнище, за пространството наречено там , пробуждат неговите духовни сили . Споменат за : пьрво мляко , баща и братя , либе хубаво , не навява мрачни мисли за смьрт на неразбран скитник (майци си), а за една друга смьрт , смьрт в името на един по-висш нравствено , хуманен идеал .

Мотивьт за заврьщането е разгьнат вьв втората и третата част на творбата . Линията борба подвик-смьрт , тук е продьлжена с посланието кьм братята.Те са призовани в съкралното пространство горе,по скали и по орляци,за да открият смисъла на геройството и саможертвата представени пред библеиските символи на тялото и кравта (бели ми меса по скали и черни ми кърви).И отново майката е тази,която е признавана да страда, да утешава,да разбира,но сега вече и да приема избора чедото си