МОТИВЪТ ЗА ЗАВРЪЩАНЕТО В ПОЕЗИЯТА НА Д.ДЕБЕЛЯНОВ

Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма. Действително, че Дебелянов започва като типичен символист. В творби като "Лъст", "Лъч", "Гора", "Легенда за разблудната царкиня" е налице само затворено субективно съзнание, което филтрира външния свят чрез надвременни обобщителни символи. Но в елегиите и военната лирика на поета външният обективен свят отново е тема, чрез която Дебелянов успява до достигне до скритите тайни на битието и смъртта.

Образът, който неизменно присъства в творбите на поета, е този на града. Градът за Дебеляновия субект е неуютно пространство, пространство на скръб, което обезсмисля любовта, вярата, мечтите, разрушава хармоничния свят, заключва душата "в тъмница".Синоним на града става "пустощта огромна". Въображаемият волен живот на бохем напразно скрива една уязвима душа, ридаеща по светлите детски сънища, по двора с "белоцветните вишни", където любящата майка го чака да се върне и до днес.

В сонета "Пловдив" реалното време е издигнато до символната обобщеност на мрачна, потъпкала жизнеутвърдените ценности, социална реалност. Паралелното съществуване на минало и настояще, с конкретно противопоставените житейски ценности, в Дебеляновия контекст никога не е с изравнени ( в смисъл на равностойни) по сила контрастни характеристики. Преимущество винаги има настоящето, към което всеки път лирическият субект се връща и го приема като нежелана, но неизбежна реалност. Трагично отреденото на човека социално пространство щраква железните си челюсти. Жестът-спасение, разбиран като завръщане в миналото, в съня, в спомена се превръща в жест-смирение, тъждествено на града, който у Дебелянов е пространство, в което се вписва нерадостната участ на човека, белязана от бездомност, скитничество, безнадеждност. В сонета "Пловдив" градът едновременно е назован "единствен дом" и " пустощта огромна". "Великата пустиня" от "Черна песен" се свързва неразривно с представата за безстрастното време, за да доосмисли ярко човешката мимолетност, мъчетелна неусъщественост и неудовлетворено скиталчество. В жестокя "миг"-прозрение от едноименната творба на поета градът открито е назован "някакъв град огрешен и позорен". Пределното окрупняване,