Мотивът за свободата в емблематичния диалог между Дон Кихот и Санчо Панса

За времето и епохата си в своята истинска същност,романът на Сервантес е революционна и героична книга.В нея е скрит заряд,който руши и вдъхновява.Смешният рицар ,с шлем от бръснарски леген,със счупено копие и дръглива кранта,е героична,красива фигура и във възвишеното табло на човешкия героизъм нему се пада едно от първите места.За Дон Кихот е писано много.Рядко има голям писател,литератор,държавник,дори учен,който да не се е изказвал по някакъв повод за него.Повече от три века испанския идалго е престанал да бъде литературен образ и е станал не само жив човек,но нещо повече: нарицателно име,понятие,символ на човешки качества и свобода.

Героят зове за свобода,простота и естественост в човешките отношения.Тази фалшива условност само обременява човека.Това е голямата демократична идея на Ренесанса,който ползва античността във всичките и форми.Дон Кихот наричаомразен век времето,в което живее,защото липсва свободата.Дон Кихот и Санчо Панса тръгват на борба,преди всичко за свобода,въпреки че се раждат в епохата,която създаде светата инквизиция.Мотивът за свободата в 53 глава е водещ в цялото произведение на Сервантес.Въпреки лудостта си Дон Кихот понякога изглежда като съвсем нормален човек,имащ все още разум.За него свободата е най-ценното.

Сервантес живее в епохата на инквизицията.Заедно с това в Европа вече са излезли на бял свят книгите на Еразъм възхвала на глупосттасъществува из католическите земи.Връхната точка в развитието и на феодализма и на славата на Испания е останала в миналото.Настъпва хуманизмът,постепенното освобождаване на човешкия дух от вековните окови.Самият Сервантес-наследник на стара испанска,благородническа фамилия,изминава дълъг и бурен