МОТИВЪТ ЗА СПАСЕНИЕТО В РАЗКАЗА ПРЕЗ ЧУМАВОТО

ЙОРДАН ЙОВКОВ

Разказът През чумавото, поместен в сборника Старопланински легенди (1927г.), разработва основни за Йовковата книга нраствено-философски мотиви - за греха и изкуплението, любовта и смъртта, страданието и надеждата, силата и безсилието, свободата на избора и предопределението на съдбата. Повестованието, изградено чрез средствата на модерния психологически реализъм, се основава с основен акцент върху вношенията на подтекста. Осмислянето на позицията между изречено и премълчано, провикването в загатналите дълбинни пластове на човешката душа извеждат на преден план един ключов за разказа мотив за спасението, към което се стреми всеки от героите.

Йовков представя драматична ситуация на зловеща заплаща за същствованието на човека и проследявя различните, в определени моменти и противоположни, реакции на персонажите. Поведението на обзетите от страх селяни се ръководи от истинкта за самосъхранение, от диктуващия всички дайствия страмеж за спасение на живота, за физическо оцеляване. Трудно обяснимо е абсурдното, нелепото решение на хаджи Драган да вдигне тежка сватба, когато вилнее смъртоносна чума. Може би властно наложената бащина валя е отчаян опит да се спаси от честта на чорбаджиското самейство, застрашен, според предрасъдаците на патриархалната срада от обичта на Тиха към бедния Величко Донкин. Дъщерята на селския първенец, изтерзана от времето на неизповядна никому греховна вина, избира изкуплението чрез смъртта и с този саможертвователен акт спасява любовта и своята душа.

Началота на разказа въвежда характерния за Старопранински лагенди мотив за мълвата. Ужасяващия слух за появата на чумата в долните села променя обичайния ритъм на живот.