В годините преди Освобождението българското общество се гради от горди и борбени личности, водени от безпределна любов към отечеството и силна омраза към тираните. Именно тези хора правят своя достоен житейски избор, който ги отвежда по пътя на борбата за национална свобода. С готовност срещат смъртта, но тя обезсмъртява човешката им саможертва в родовата памет.Мотивът за смъртта е сред основните в поезията на Христо Ботев. Цялостното му творчество е копнеж към борческа саможертва.

Мотивът за смъртта неизменно съпътства неговите произведения. Смъртта присъства в различни смислови измерения. Като съзнателно направен избор тя е героична и възвишена.Смъртта не е само край на живот, тя може да прерасне във вечен живот в паметта.Тя може да бъде жестоко трагична а гробът,който е неин знак се превръща в граница между тленното и вечното.

В творби като Хаджи Димитър Обесването на В.Л. е изразено преклонение пред подвига на героя.Бунтовникът е устремен към смъртта. За него тя е неизбежност, защото е осъзнал жестокостта и безкомпромисността на борбата. В името на свободата саможертвата и смъртта стават част от житейския избор на гордата и достойна личност.

Мотивът за смъртта е свързан с духовното безсмъртие на онзи, който е отдал себе си в името на народа. Смъртта като осъзнат избор и безсмъртието като духовна величина са водещи мотиви в стихотворенията.

За юнака от баладата Хаджи Димитър животът и смъртта се сливат в едно цяло.Творбата прослава бореца за свобода,заплатил с живота си за най-висшия идеал-свободата. Цялата балада създава представа за юнашката смърт, към която са съпричастни хора,животни и природа. Саможертвата в името на свободата никога не е напразна, но тя се постига с цената на много жертви.Тя е пътя към вечното безсмъртие.

Поетична е картината на настъпващата нощ, нарисувана с кратки изречения и мелодичност.Настане вечер - месец изгреепесен. Балканът е общоприетият български символ на национална памет и гордост a песента ще предава спомена за подвига през времето и ще учи на героизъм следващите поколения. Възклицанието в началото: Жив е, той жив е! се възприема като утвърждаване на вечното безсмъртие.

С посланията си стихотворението Хаджи Димитър е едно от най-въздействащите в българската литература. Близко до неговото поетично внушение е Обесването на Васил Левски.

В него е разкрита неутешимата безгранична скръб и отчаяние. Майката родина е черна робиня, гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, зимата пее свойта зла песен.Картината на жертвената смърт е мрачна и е разкрита чрез състоянието на природата. Родината е загубила не само поредния юнак,но с неговата смърт е изчезнала надеждата. Със смъртта на героя са си отишли вярата в свободата, в бъдещето, в щастието. Той е един син и неговата смърт тежи върху целия народ. Детайлите Вихрове, студ, мраз се свързват със смъртта и рисуват зимната картина. Целият народ е нещастен и изоставен в своята робска участ. Старци се молят богу горещо, Жените плачат, пищят децата.

Обесването на Васил Левскивъзвеличава и прославя подвига и юнашката смърт.

Скръбта е всеобхватна и безутешна, засяга цялата вселена и не оставя място за надежда.Лирическият герой приема смъртта като естествен завършек на един достойно изживян живот.

Смъртта и безсмъртието в Ботевата поезия са неделими от живота. Това разбиране е свързано с епохата и нейния идеал -национална свобода. Лирическият герой е приел смъртта като своя съдба а безсмъртието е неговата награда, постигната с най-високата цена - живота.