Мотичът за смъртта и за безсмъртието

Елегията Обесването на Васил Левски от Христо Ботев е неговата последна творба преди героичната му смърт. Конкретният повод за написването на жалбата оплакване е трагичната, но и величава смърт на националния герой Васил Левски.

Основната идея в стихотворението е темата за смъртта и безсмъртието. Тези две антитези Ботев умело преплита в едно.Смъртта на Апостола е представена страшна, трагична, навяваща злокобност в унисон с робството тя е нетипична за Ботевата лирика, защото не е еститезиран. Но същевременно в произведението присъстват и елементи на героичност. Смъртта в името на поробената родина е подвиг, който се запазва във времето, а образът на Апостола става безсмъртен.

Стихотворението Обесването на Васил Левски започва с обръщение към майката, чийто образ е обединен с този на майката-родина:

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Чрез типичните за Ботев риторични въпроси се създава представа за диалогичност. Лирическият герой води диалог, за да разкрие още по-ярко болката в сърцето си. Още в първата строфа присъства образът на смъртта гарванът, но жертвата не става известна. Само в заглавието Ботев пише директно конкретния повод и конкретното име, а в цялото произведение не споменава Васил Левски творбата може са се отнася за всеки един борец за свобода, жертвал се в името на родината.

В стихотворението мотивът за плача е в опозиция с мотива за песента майката плаче, гарванът грачи, Зимата пее свойта зла песен. Алитерацията гарванът грачи грозно, зловещо подсилва чувставата на лирическия герой. Възклицанията, с които почват първите две строфи О и Ох, както и повторението зная, зная потвърждават безнадеждността му. Той се чувства безсилен да промени реалността.

Скърбящият образ на майката родина, на живота, на страдащата жена е представен ярко с епитета черна робиня. Черният цвят писъства многократно като символ на смъртта: черно бесило. На преден план е съдбата на майката, чийто глас е глас без помощ, глас във пустиня. Тази библейска символика разкрива още по-точно трагизма на реалността.

В елегията Обесването на Васил Левски е представена разликата между смъртта и живота. Трагичната участ на Апостола за свобода се потвърждава чрез ключовия образ на бесилото, като обединение на личната и обществена драма. Черното бесило, коеот стърчи край град София със страшна сила създава усещане за героичност и величавост, Тази смърт е злокобна и тържествуваща, но е и счкаш Христова смърт.

Лирическият говорител е свидетел на смъртта - Аз видях. Той упреква народа, който допуска тази незаслужена жертва с категоричното Плачи!. Народът , представен в образите на жертвите на социалните не правди старци, жени, деца, оплаква героя, той е в безнадеждност. Тези твгостни чувства са подсилени от злокобната звукова картина, символите на злото псета и вълци също присъстват, а зимата е зла и тъжна:

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Безизкодицата е ярко потвърдена чрез доразвитата звукова картина на зимата. Този сезон не е представен в традиционния си образ на спокойствие и тишина, зимата е черна, белият цвят не пирсъства, Природата е в унисон с чувтсвата на лирическия