Мотивът за смъртта и безсмъртието в стихотворението

На прощаване

(анализ)

Издадено 1868 година във в. Дума на българските емигранти
Повод за написване-сбогуване на лирическия герой с майката чрез това писмо

Показан е пътят към борбата.В духа на народната песен има многократни повторения и обръщения.

Лирическият герой се сбогува с род и родина,майка и близки,дом и корени
Чувство за вина и категоричност,но в същото време и скръб.
Майката е юнашка,създала го е с усещането да обича своята родина.Тя е пазителката на дома.Домът е хармония,интимен свят. Но хармонията е нарушена,заради тежката съдба на сина:
Но кълни,майко,проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина-
да ходим да се скитаме
немили,клети,недраги!
Пространството на свободата е отвъд Дунав.Преминаване от робство към свобода.

1. Прощаването с дома и излизането на пътя-израз на преминаването на границата между пространството на робския живот и пространството на борбата,свободата и смъртта.Майката ще разбере тази скръб,защото тя е съпричастна към това страдание. Пътят на бунтовника е осмислен. Опозиция: любов-омраза.
   
   

2. Изборът на лирическия герой-нравствен максимализъм продиктуван от народния глас и съкровен дълг за себепостигането на юнака:
   Там аз за мило,за драго,
   за теб,за баща,за братя,
   за него ще се заловя,
   пък...каквото сабя покаже
   Борбата се заплаща с жертва. Затова първият най-реалистичен изход от борбата е смъртта.Лирическият герой е изключително откровен в посланието към майката. Свободата е горе нависоко, а смъртта е долу,където ще се поеме кръвта.
   Прости ме и веч прощавай!
   Аз вече пушка нарамих
   и на глас тичам народен
   срещу врагът си безверни.
   
   

3. Стремеж към възстановяване на целостта,интимността и хармонията на дома чрез възмездията над врага.
   
   

4. Борбата като безусловна и единствена алтернатива на хайдутина бунтовник- свободата не идва със смъртта на един човек.Борбата трябва да се продължи от братята. Те ще бъдат посветени,иницирани,те са наследниците. Майката е духовния посредник между умрелия син и живите братя. Тя прави връзката