Мотивът за самотата в Майце си

С елегията Майце си Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник Гайда, редактиран от Петко Славейков.

Един Чувствителен, непримиряващ се с неправдите млад човек, надраснал идейно и духовно сънародниците си, самотен сред другите, в трагателна изповед пред майка си изплаква своите чувства и мисли, търси подрепа и разбиране. Образът на майката се налага и в други Ботеви творби и този факт свързващ не само с дълбоката духовна близост между майка и първородно чедо, но и с особеностите на народната песен, към която поетът изпитва неподправено преклонение.

Простонародното, изпълнено с обич и уважение обръщение мале отприщва драмата на една неудовлетворена от безличния живот личност:

Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три години клела,

та скитник ходя злочестен ази...

Еднаквите синтактични конструкции, думите от народната лексика и най вече мотивът за майчената клетва отвеждат към красотата на народното творчество. Но това усещане е привидно, защото зад всеки ред мощно се налага чисто ботевските, индивидуално и неповторимо като преживяване.

Елегичният тон на творбата идва от съзнанието на лирическиа герой за разбита младост.

...та мойта младост, мале, зелена

съхне и вехне...

Удивителната метафора отвежда към една младост, уязвена от лични неудачи и от мисълта за тежкото положение на народа. В болката на поета откриваме и несдържан гняв, който в по късните творби ще се трансформира в една страшна омраза:

...и срещам това, що душа мрази!

Действителността не удовлетворява тпзи скиптик злочестен. Той се чувства самотен дори сред мили другари. Безгрийността и непринудеността в отношенията им е привидна:

Весел ме гледат мили другари,

че с тях наедно и аз се смея.

Простите човешки радости са несъвместими с робския живот, който унищожава полета на мечтите още в зародиша им. Лирическият Аз, надраснал идейно сънародниците си, осъзнава причините за своето страдание:

...но те не знаят, че аз веч тлея,

че мойта младост слана попари!