МОТИВЪТ ЗА ПЕСЕНТА В БОТЕАТА ЛИРИКА

/ЛИТЕРАТУРНО ИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ/

Христо Ботеев е известен български поет, създал прекрасни и неповторими ораизведения. Те са написани на принзипа на опозицията. Мотивът за песента срещаме често в праоизведения като: До моето първо либе, Майце си, Хайдути, Обесването на Васил Левски, На прощаване, Хаджи Димитър. Образът н апесента обвързва всички останали симантеми като дом, път, човек, природа.

Песента е изповедна художестевена форма. В стихотворението До моето първо либе откриваме посланието към любимата, което звучи драматично, настойчиво и призивно. Лирическият герой отхвърля любовната песен чрез анафоричното забрави като по този начин същевременно я елиминира от духовния свят на Аз-а. Неговата първа и най-голяма любов е свободата на отечеството. Дистанцира се от любованата песен, защото тя пречи на лирическия герой да възприеме и ътвърди песента на гората, която въплъщава плача на родината и плача на сиромаси. Към този вопъл е ъстремено сърце ранено. Робството е вечно. Участта на родината изгаря сърцето и душата на лирическия герой:

Чуй как стене гора и шума,

чуй как ечат бури вековни,

как нареждат дума по дума -

приказки за стари времена

и песни за нови теглила!

Единсвената алтернатива, към която лирическият герой насочва либето е да запее и тя песен такава. Запяването на нова песен вои до осмисляне и приемане страданието на робите. Душата на лирическия герой е владение на скръбта. От това тъмно праостранство на народно страдание се ражда песента на мъката, песента на блката:

Запей и ти песен такава,

Запей ми, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сиротна вдовица

и как теглят без дом дечица!

Поезията на Христо Ботев е създадена, за да предизвика лъжепатриотите да се осъзнаят, безгрижните да се пробудят, а мълчаливите роби да надигнат глас. Песента е израз на гласност, израз на протеста срещу жестокото потисничество и начин да се съхрани духовността на българина, тя е символ на завета за борба, който поетът оставя на народа. Колкото и различни да са песните и поезията на Ботев , те носят две основни послания винаги са вързани с болката и копнежа, които изпитва лирическият герой. Песента е болезнено белязана от робството, теглото и безнадежността, които те провокират в Аз-а и изобщо в народното самосъзнание. В песената се съчетават страдание от робската зависимост, себеотстояване на народната същност, жертвоготовност в името на родината. Песента в творчеството на Ботев е част от този глас народен, плач народен, който е съвкупност от съвестта, чувставата и идеите на поробения българин. Песента се свързва с непризнаването на турската вяра и култура, и с триумфа на българския дух над робството и смъртта. Болката, която Ботевите песни внушават, ства все по голяма с израстването на поета в творчески и личностен аспект. А кокото по силн астава става болката от робствотои теглото, толкова по надълбоко се настанява безнадежността в душата на хората. Трупайки се векове обезсърчение и отчаяние, те достигат своята връхна точка . . . .. . и отварят очите на народа за истината, провокирайки го да предприеме действия за своето освобождение.