Мотивът за лудостта в разказа През чумавото от Йордан Йовков
(аргументативен текст за матура)

Често в разказите си Йовков поставя своите герои пред изпитания, които имат за цел да извадят на бял свят най-добрите им качества. Така и в През чумавото авторът на Старопланински легендиизгражда един свят, изпълнен със страх от смъртта, където вярата на хората е разколебана от липсата на Божа намеса, която да спре заразата. Точно в такова време се проявява най-силно чудатата виталност на Йовковите герои, които се борят с отчаянието с помощта на празненства и веселие. Този непрекъснат стремеж към щастие и хармония се отличава най-ярко в способността на хората да обичат безрезервно и всеотдайно, когато близостта е немислима, а любовта е лудост.
Чумата е бедствие, което не прощава на никого. Тя предизвиква страх, ужас, паника и безумие у всеки. Йовков избира именно тази напаст за заден план на своя разказ, за да подчертае изключителността на героите си. Определяйки времето като нездраво и задушно и напластявайки описанията с призрачни и страшни детайли, авторът ни въвежда директно в изпълнената с мъка и безнадеждност действителност. Тук селяните живеят в страх от чумата, страх, който помътваше разума. Този израз и фактът, че те се обръщат към магиите, търсейки защита и опора, говорят за силното им отчаяние и обезвереност. Господ не им е помогнал досега и те нямат сили да продължат да вярват с предишната твърдост. Освен това в епиграфа на творбата е загатната изначалната греховност на човека, който чувства, че е заслужил Божието наказание. От това следва, че селянинът се страхува преди всичко от гнева на Всевишния.
Уплашен до такава степен, че да тръгне да търси опори в невидимото, малкият човек в един момент изоставя и тях