Концепцията на А. Н. Леонтиев⁴ от една страна характеризира механизмите, които водят до усложняване на мотивацията и раждането на нови мотиви, а от друга страна се стреми да обясни по силата на каква определена дейност придобива за човека нови черти и в резултат на промяна на мотивацията получава нов личностен смисъл". Този въпрос е особено актуален при анализ на мотивацията на правомерното и неправомерно поведение, тъй като на субекта е предоставена възможност сам да решава дали да спазва или не правните норми обективно, удовлетворявайки една и съща потребност в социално приемлива форма или чрез девиация.

Опирайки се на концепцията на Леонтиев можем да приемем, че съподчинеността на мотива на конкретната дейност на мотив, реализиращ по-широка дейност, предполагаща абстрахиране и непряка зависимост от естествено биологичните, индивидуални потребности или мотива добил личностен смисъл са онези психологически феномени, които обясняват вариантността на поведението и в престъпната сфера. Тази смислообразуваща сила на мотивите прави толкова важно за наказателно поправителната психология проникването в тях.

Според Леонтиев именно в мотивационната сфера формирането на личността намира своето психологическо изразяване.

Д. Н. Узнадзе⁵ счита, че всичко, което се явява нужно за живия организъм, но в настоящия момент отсъствува е потребност, която е източника на активност. Трудностите по непосредственото реализиране на потребността в съзнанието на субекта се проявяват под формата на специфично съдържание, изразяващо се в чувство на неудовлетвореност, съчетано с възбуда и напрежение. Всичко това разгледано в неговото единство подбужда към действие, имащо импулсен характер.

При отсъствие на актуална потребност е необходима определена,активнoст за осъществяване на действие, която Узнадзе дефинира като воля.⁶ От тук мотивацията обхваща периода, който предшествува волевия акт. диференциацията на волево и имлулсивно поведение дава възможност по-тънко да нюансираме психологическата същност на различните типове деяния. Импулсивното поведение предполага девиация поради невъзможност за съобразяване с нормите и последствията от тяхното нарушаване, но този тип правонарушения са следствие на ситуативност, непредпазливост и незнание на нормата. Тези обстоятелства не изключват и рецидив. Действителното рецидивно поведение обаче предполага волева активност, свързана със съзнателен избор на целите и обектите на престъплението.

В основата на импулсивното и волево поведение лежи установката. Волевото поведение се отличава от импулсивното с това, че то има Период предшествуващ акта на вземане на решение. Това е периода подготвящ