Мотива за песента в До моето първо либе

Песента и пеенето при Ботев са знаци на човека. В стихотворението До моето първо либе песента е интимна, юнашка. Тя носи послания, създава усещане за общност, за вечност.

Песента излиза от затвореното пространство на интимното, навлиза в робския свят и се вслушва в стенанията на гората, зазвучава с песни за нови теглила. Бурята и песента зазвучават в обща симфания, достигайки своята пределна мощ. Пеенето е проглеждане за трагизма на живота, то може да е и стимул за един нов избор. Отказвайки се от съкровенни човешки неща, либето получава шанса да встъпи в такива бурни територии, които правят живота нещо много по-голямо от обикновена размяна на мили погледи.

Композиционно проблемът за избора в творбата е осъществен на принципа или-или. Сюжетно тази проблематика е въплътена в двете песни любовната и юношката. Остави тази песен любовна това е емоционалния план, в който се надгражда образът на частното битие в творбата. Отрова, полуди, безумство това са понятията, в които героят определя това битие.

Либето е подканено да запее за това как плаче сирота вдовица. Сиротатат вдовица насочва към идеята за тоталното вдовство в насилническото робско пространство, което е една от най-сигурните възможности за тях. Пеейки песента за сиротата вдовица либето ще се обърне и към истината за себе си, ще се раздели със сладките илюзии на думите отровни и ще преоткрие жестоката реалност. А гората, майка закрилница за юнаците, пее хайдушки песни и наред с тях реди песни за нови теглила. Въображението на поета одухотворява гората, която винаги в народните представи съпреживява участта на българина. Емоционалното състояние на лирическия герой преминава от гневен упрек, през мъжествени слова до нежни думи и отново повелителното запей. Ако запее на жалост девойката сама ще се вгледа в света на човешкото страдание и болка. Тонът става все по-драматичен. Трепетно очакване обзема сърце ранено. С последни сили бунтовникът се обръща към любимата, подтиква я да вземе категоричнотот решение: Запей или млъкти, махни се!

Стихотворението може да се разгледа и като едно разногласно пеене. Светът е изпълнен с различни гласове, той пее различни песни, но душата е тази, която ще избере кой от тях да чуе, кои са й най-потребни. Ботев контрастира песента на стенещата гора, която е образ на Балкана и песента на либето. Докато песента на Балкана е оная отвъд битова и надчовешка гледна точак за път и свят, то песента на любимата е за дом и бит.