Москва

Положение на града в Русия

Положението на Москва като столица на Русия е установено от конституцията на руската федерация и от нейния устав. Този устав е основният неин закон, който определя териториалното устройство на града, статусът на всички органи на властта, организацията им, взаимодействия, пълномощия и отговорности, юридическа и материална основа на тяхната дейност, избирателното право на нейните жители. Има пряко действие в цялата територия на Москва и е свързан със законодателния орган.

Москва има територия, население, органи на държавната власт и градско самоуправление, герб, флаг и химн. Гербът на Москва представлява изображение Свети Георги Победоносец със сребърни доспехи, синя мантия, на сребърен кон, поразяващ черен змей със златно копие. Флагът на Москва е тъмно-червен с двустранно изображение на герба. Химнът на Москва е музикално поетическо произведение на основата на песента Моя Москва.

Историческа справка

Смята се, че града е основан през 1147 г. от княз Юрий Владимирович Дългоръки известно от стари летописи.

Други реформатори и обновители на Москва били: князете Андрей Боголюбоский, Иван Калита, Иван Красиви, Дмитрий Донски и царете Иван Страшни, Борис Годунов, Михаил Фьодорович и много други.

По указ на Петър Велики градът бил разпределен на губернии като начело на всяка стоял губернатор. До 1917 г. московските губернатори наброяват над 50 човека като последният е княз Голицин. След това функциите им поели председателите на изпълнителните комитети на Московския съвет.

Териториалното развитие на Москва от самото начало определя необходимостта от постоянна и надеждна отбрана. От юг и изток постоянно е надвиснала опасност от нападения на монголо-татарски орди, а от запад литовски и полски завоеватели.

В края на 19 век в Москва се намирали повече от 20 000 търговско-промишлени предприятия. В тях се трудели 120 000 работници. Преобладавали малките предприятия със средна численост на работниците 16 човека. В структурата на Московската промишленост преобладава текстилната, строителната, дървопреработвателна, хранително-вкусова, кожарска др.

През 1910 г. в 6% от големите Московски предприятия са съсредоточени 49% от работниците. За крупни се смятали предприятие с повече от 500 работника.

След комунистическата революция усилено се развива машиностроенето, което стимулира развитието на металообработващата промишленост. Оформят се радиотехнически, приборостроителен и автомобилен отрасъл.

Москва притежава ценни исторически и архитектурни паметници от световно значение: Кремъл, девически манастир, филевска църква,