Забравена парола?
Начало на реферати

Моралът на безумеца в "Дон Кихот"


„ За свободата, както и за честта,

може и трябва да се жертва живота”-

моралът на безумецът в „ Дон Кихот”

( интерпретативно съчинение)


През XIV и до края на XVI в. в Европа се появява нова епоха, наречена Ренесанс. Първоначелно се заражда в Италия и постепенно обхваща другите европейски държави. Тази епоха се свързва с много добре развита култура. Хората се наслаждават на телесното и възраждат античната и гръко-римската култура. Ренесансът достига и до Испанияр която по това време е намерила път към Близкия и Средния Изток. Била много богата, но въпреки това всички средства отиват в аристокрацията и църквата. Достига се до Реформация на ценностите. Заражда се църковна инквизиция. Силните фолклозни традиции и европейско-арабското влияние водят до разцвета на испанските литература и изобразително изкуство.

В романа „ Дон Кихот” безумецът живее в един свой измислен свят, в който се стреми да помага на бедните и беззащитните хора. В очите на целия свят той е луд, но хората са по-луди от него, защото допускат да се накърнява достойнството на ближния.

Романът „Дон Кихот” на Мигел де Сервантес е една пародия на рицарските романи, които по това време още се четат, въпреки че тази литература е характерна за Средновековието.

Любовта към сетивата кара Дон Кихот да си създаде собствен въображаем свят, в който справедливостта да възтържествува.

Прочетените рицарските романи са накарали героя да си представи, че участва в тях. Има си дама на сърцето, храбър кон и оръженосец като всеки средновековен рицар. Когато храбрият рицар види някого в беда, той се втурва да му помогне и посвещава всеки подвиг на своята Долсинея.

Рицарските романи завладяват разума на героя и той запомва да извършва подвизи, които в истинския свят са нищожни.

Дон Кихот е луд, според всички хора. Но те са по-луди от него, защото не спазват Божиите закони.

Лудостта е държаниер което е неприсъщо за останалите хора. Дон Кихот с времето си създава свои принципи, които според рицарските роман са присъщи за всеки благороден рицар.Той е най-истинския човек в романа, защото помага на всеки , въпреки че винаги си пати. Той иска да направи добро за всеки честен и почтен. Нали в Библията пише да обичаш ближния. А другите хора забравят това.

Дон Кихот е луд по свой много хубав начин. Може да е опасен за другите и за себе си, но преди всичко той има желание да помага на света, който го заобикаля.

Странстващият рицар има и оръженосец, който е материалист и тръгва със своя господар само заради обещания остров. Но в края Санчо става луд като Дон Кихот и остовът вече няма значение.

Санчо Панса е един обикновен селянин, който тръгва с Дон Кихот само заради обещания остров. През всички премеждия той разбира, че господарят му е луд за връзване. Но въпреки това продължава да го подкрепя, докато не получава острова. Санчо разбира, че не е роден за губернатор. Той прихваща от лудостта на Дон Кихот. Пример за това е пътуването с дървения кон и сражинието с един магьосник в двора на херцога.

Лудостта е заразна и се предава от Дон Кихот към Санчо Панса. Ето защо Дон Кихот се санчопансизира, а Санчо се донкихотизиро според Исак Паси.

“Дон Кихот” е плутовски, рицарски и авантюристичен роман. Сервантес усмива рицарите, защото смята, че тяхното време е в миналото, а не - в настоящето. Той дава един примип на хората за това, какво може да се случи с тях, ако продължават да вярват и четат романите. ристраст,ването на Дон Кихот загубва контрол и хората започват да го смятат за луд, но тази лудост е много чиста и благородна, въпреки че много хора си патят от него. Важното е , че прави добро.




Средновековният етико- естетичеси идеал

въплатен е образа на Св. Константин Философ

според „Из Прозтранно житие на Кирил”


През античността човекът е поставен на пиедестал, той е образ, носещ в себе си красота, хармония. Древните хора смятат човека и човишкото тяла за Божие дело, докато през Средновековието Богът и религията са най-важни, науката и разпространяването на вярата.Всичко материално, всичко телесно се възприема като преходно, греховно, като нещо, принадлежащо на дявола. Духовното е възприемано като вечно, възвишено, божествено. добър, праведен е този, който следва Христовото учение, който се врича да служи на Бога и да върви по ниговия път, пътят към нибито, към безсмъртието и съвършенството. За средновековния човек животът представл,ла цикъл, състоящ се от няколко етапа- раждане, живот на Земята, смърт и битие на душата. За него животът на Земята се възприема като стъпало към небесатаи Господ, като изпитание, а смъртта е твърде различна, издигаща в култ вярата, религията, праведното съществуване, душата, словото.

„ Пространно житие на Кирил” е първото произведение на Старата българска литератураи естествено то следва тези средновековни разбирания, представейки живота на един светец -Кирил.Основната задача на житието е да служи на като оброз на хората, да им бъде като светлина в мрака. Щом изгубят верния път, то трябва да им покаже посоката. Житието е като пътеводител за средновековния човик, то съдържа в себе си всички идеали на онова време.

Този жанр описва живата на типчния герой- апастол, философ, отшелникмъченик като счрез една постоянна идеализация, с която той бива канонизиран в светец.

Моралът на безумеца в "Дон Кихот" facebook image
Публикувано от: Соня Георгиева

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.