Моята представа за личността на Паисий Хилендарски

(есе)

Трудно е да си изградиш представа за човек, роден и живял повече от двеста и петдесет години. Още повече, когато сведенията за живота му са няколко реда, оставена от собствената му ръка, и още толкова в спомените на съвременници. Представата за такъв човек ще се роди между редовете на написаната от него История славянобългарска както и в случилото се с нея, след като от появата до днес тя се позната на всички.

Какъв човек е бил Паисий? Човек като всички изпитвал е болка, глас и жажда. Интересното е, че в края на написаното от ръката му той описва своята болка, физическите си страдания. В послеслова на историята монахът споменава, че имал силно главоболие, а така също и продължително стомашно заболяване. Написаното свидетелство, че Паисий е бил обикновен българин. Въпреки това има нещо, което го различава от другите. То пише, че преодолял (презрял) своите болки., само и само да напише историята. Желанието да бъде полезен, обиждането от пренебрежението на чуждиците, мисълта, че българите имат необходимост от това, което върши, се оказали по-силно от физическото страдание. И той пише един творец с непосилно главоболие.

Какъв още е бил Паисий? Човек, който обичал да върви пеш! Да, наистина е така! Отново в послеслова монахът споменава, че воден от идеята си да намери повече писано за българите, отишъл до Немската земя. Векове по-късно изследователите ще разберат, че хилендарският монах е ходил до Сремски-Карлови културен център в пределите на тогавашната Австрийска империя. Там, в богатите библиотеки той намира най-важните извори за написването на своята история. Но до тях достига след продължителни преходи, преодолявайки с уморените си крака разстоянието над две хиляди километра. Отново монахът надмогва физическото си страдание, заради духовното издигане на българите.

Последното сведение за Паисий е отново свързано с обиколките му по българските земи. В първия препис на неговата