Моята околна среда - образи и емоции
| Литература_Други | 2009-12-02 | 63 сваляния |
Моята околна среда образи и емоции
Околна среда? Това е всичко около нас не само природата, но и хората. За огромно съжаление тези две неща са толкова силно свързани едно с друго, че чак си пречат. Просто не може да има хармония между тях. Някои може би веднага ще скочат Не, не е вярно!. Как да не е? Един поглед е достатъчен, за да се види частица от това, което сме причинили на майката-земя. Образи и емоции ли? Определено свързвам природата с такива, но не всички са чисти, бели и засмени.
Ако се запитаме какво е красиво за нас, какъв би бил отговорът ни? Лично за себе си мога да твърдя, че красотата я откривам в чудото наречено природа! Това са смяната на сезоните дърветата, отрупани със скреж и сняг, разцъфването на клоните, отрупването им с плодове, разноцветните падащи листа. Това е нещо необикновено, но човек вече е свикнал с тях толкова много, че не им обръща внимание. А нима нямаме спомени и преживявания, които свързваме с всеки отделен сезон?! Дори със самата природа? Нима сутрин не се будим от песента на птичките и шума на листата, нима децата не тичат весели из белия пухкав сняг?А и ние правим същото... Именно тези дребни чудеса, които ние не забелязваме в нашето ежедневие, правят природата неповторима. Малко от нас се спират да погледат залеза на слънцето, да погледат луната или да преброят звездите по небосвода, но направят ли го, те се чувстват щастливи. Аз гордо мога да заявя, че съм част от тази група хора!
Именно тази любовта към природата ни прави нравствено по-богати. Тя е наш дом, нашият велик учител. Прилича на тайна кутия, пълна с безценни богатства, но хората още не се достойни да ги използват. Те няма да се научат, докато продължават да избиват обитателите на гори и степи, на савани и тундри и докато изсичат толкова много прекрасни дървета, за да задоволят нуждите на това огромно и лакомо чудовище, наречено Материализъм. В нашата литература, а и в чуждите, много поети са възпявали природата. Но тя заслужава много повече от няколко стиха. Тя заслужава нашата любов и признателност. Защото тя е всичко-въздухът, който дишаме, водата, която пием, храната, с която се храним, земята, по която стъпваме
Тагове от реферата: среда, всичко, емоции, огромно, природа











