Забравена парола?
Начало на реферати

„МОЯТА МОЛИТВА” (идейно-естетически анализ)


МОЯТА МОЛИТВА

(идейно-естетически анализ)

Ботевата молитва е повелителен, мо­гъщо разгърнат призив за борба, изграден върху антитезното начало на диалога-отрицание между поет и съвременник. Две душевности - на антихриста бунтар и човека роб - се сблъскват в конфликтното поле: на духовния бунт, взривяващ религи­озни фикции и реални психологически бари­ери, за да изградят олтара на нова национал­на религия - религията на бунта, на рево­люцията.

Това право на избор, на първожреческа ри­туална обредност за посвещаване на българския народ в жертвения купел на националноосвободителната борба принадлежи па Ботев, направил своя избор с категорич­ната повеля- „хляб или свинец!”

Ботев не моли, той повелява. В диалогичната риторика на антите­зата: „Не ти! - А ти! ”, застава основният опонент на лирическия герой в условния диалог-борба - времето и родените от стра­ха и заблудата антихуманни категории на „божествена справедливост”.

Тази „чиста истина”, Като субстанция на библейска мъдрост, Ботев отрича и развен­чава, доказвайки лицемерния, фалшив морал на несъществуващи хуманни категории.

В първата строфа можем да открием ми­ниатюрния модел на поетическа структура, разгърната в общата композиционна постройка на творбата. Отрицанието, ка­то основна художествена цел, преследва­на от Ботев, за първи път е фиксирано във Втори стих па първа строфа: „Не ти, що си в небесата”.

Разгърнатото, доказано тезисно отрица­ние можем да открием в следващите пет строфи. Наблюдава се петстепенно градирано отрицание, което има своя вътрешна композиция.

Основното композиционно ядро от три строфи, в които е разгърнато отрицани­ето на три основни функции на религията като универсален модел на насилие и потисничество, има своя структурна рамка с въ­ведение - отрицание, и финал - обобщение на отрицанието.

Ако разгледаме художественото прост­ранство на Ботевото поетическо отрица­ние (именно в тези пет строфи), ще от­крием, че в първата се изгражда базата на отрицанието, а това е православната християнска вяра:

Не ти, комуто се кланят

православните скотове.

Това всъщност е и въведението-отрицание.

Следва основното композиционно ядро с отрицанието на религията като духовно насилие над човека, във втора строфа:

не ти, който си направил...

човекът... роб да бъде на земята

В трета строфа - отрицание на религи­ята като официален инструмент на соци­ално разделение:

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

моите братя сиромаси.

„МОЯТА МОЛИТВА” (идейно-естетически анализ) facebook image
Публикувано от: Руслан Добрев

Вметнати части (тест) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.