Гласът на разума в стихотворението Моята молитва.

Човекът и Богат в стихотворението Моята молитва.

Увод: Стихотворението изповед на Ботев Моята молитва е една от програмните му творби, публикувана във вестник Независимост на Л. Каравелов през 1873г. Това е драматична изповед на самотната личност, която води диалог с бога, но не с онзи , далечния и чуждия, а с този, близкия и съкровения, когото Азът ревниво пази в сърцето си, за да съхрани чрез него в себе си и своите човешки опори. Това е молитва за свободата, а не за опрощение не несторени християнски грехове. Чрез нея поетът разговаря със себе си и със света, за да изрази философските си обобщения за личната и колективната съдба, за бъдещето на човечеството.

Доказателс: Според В. Стефанов в стихотворението Ботев разкрива позицията си като граждански мислител, като осъществява 3 художествени задачи. Първата задача на творбата е да се покаже истинското, а не фалшивото лице на света.Втората да се преразгледа мястото на роба в световната история и да се разруши удобната религиозна схема на търпението като спасение.Третата задача е да се покаже съдбата на света като лично дело на всеки човек.

Стихотворението започва с епиграфа: Благословен бог наш, който е част от текста на основната молитва към бога в християнската традиция. Религиозният бог, създателят на света според Библията, устройва обществото според своите наредби,така че да бъде справедлив към хората. Следва логичният проблем на творбата- как да се вярва и какво да се прави тогава, когато е съвсем очевидно, че световният закон е лицемерен, несправедлив и жесток.

Ето защо Ботев отправя молитва не към небесния бог, а към себе си, за да разбере справедлив ли е този свят:

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

А ти що си в мене , боже,-

Мен в сърцето и в душата..

В композиционно отношение в стихотворението се състои от 10 строфи и условно може да се раздели на 2 части. В първата поетът поставя проблема как да се вярва на небесния бог, след като той учи хората на търпение и примирение, а светът който е устроил е несправедлив. Композиционен похват, чрез който се противопоставя религиозният бог на душата и на разумае антитезата:не ти!- а ти!. Тази антитеза се явява двигателя на поетичното действие, защото подчертава изключителната сила на вярата в човешкия разум. Това е божествения огън на мисълта за справедливост и свобода.

Отрицанието на религиозния бог най-силно е разкрито в първите 6 строфи, като всяка една от тях започва с анафората:не ти. Поетът категорично дава израз на презрението си към калугери и попове , на православните скотове, които са в робска зависимост от религиозната идея, а душите им са безразлични към човешкото страдание.

Основателен аргумент за атеистичния бунт на Ботев срещу бога са фактите че:

а човекът се е оставил

роб да бъде на земята

а в неволя си зарязал

моите братя сиромаси