Моята любима книга и герой
| Литература_Други | 2009-12-02 | 221 сваляния |



Това е книга на много поколения, книга за малки и непораснали деца, книга за простичките, но важни неща в живота, това е моята любима книга Мечо Пух. Сборникът с разкази е издаден за пръв път през 1926 година, но живее в много сърца и днес. Написан е от Алън Александър Милн, който черпи своето вдъхновение от сина си и неговите плюшени играчки.
Г
ероите Мечо Пух, Прасчо, Тигър, Ийори, Заю и Ру са типични с детския си нрав и са олицетворение на наивността, безгрижността, копнежа за приключения и страха от опасностите, а момченцето Кристофър се държи като техен родител, грижи се за тях, осигурява им сигурност и защита.
Всяко животинче носи типичните за неговия вид качества, но носи и своята индивидуалност Мечо Пух понякога проявява черти на единак, но и винаги е виновен за пакостите, има голяма слабост към меда, както децата имат слабост към сладкото, Прасчо е толкова малко животно, че се страхува се от собствените си следи, искрено тъжи за грешките си, чувства се неловко и се срамува от тях, Тигър винаги е радостен и подскача нагоре надолу, Ийори пък е тъжен и мисли, че никой не го иска, Заю съставя плановете и често е сърдит, Бухал е всезнайко, Кенга е добродушна и всеотдайна, а бебето й винаги се забавлява.
И
аз, като повечето хора, харесвам сладкото мече, но не то, а малкото му розово приятелче, е любимият ми герой. Може би, защото приятелите ми ме оприличават на него често незабележимо, макар винаги да е с другите, мъничко и понякога страхливо, но готово да им помогне, рядко получаващо внимание, но винаги оценяващо го. Най добрата ми приятелка оприличаваха на Пух винаги в центъра на белите и забавлението, понякога себелюбива, често приписваща си заслугите, но и грижовна, готова да се жертва за малкото си другарче, винаги следваща мисълта на мечето: Колкото повече, толкова повече. Както Прасчо и Пух са най добри приятели и са неразделни, винаги се забавляват когато са заедно и споделят радостите и спомените си, така се чувстваме и ние.
Според някои Прасчо не е достоен да бъде герой, защото е малък и срамежлив, предпочита да не изтъква заслугите си, а мечтите му са простички той иска съвсем малко внимание. Ако и ти си един от тях просто се замисли колко незабележими хора има около теб, колко хора като него молят само за капчица внимание и се надяват някой да ги види. Надявам се да си разбрал простичкото послание в думите ми всеки заслужава да бъде герой, независимо дали е малък или голям, защото всеки трябва да бъде щастлив.
Mирелла Красимирова Кръстева
ПМГ Васил Друмев 8в клас
Тагове от реферата: поколения, герой, книга, много, просткит, непорасна











