Моята беседа със злото

Есе

Щедро е великото мироздрание.Дарило е нощното небе със светлината на звездите и луната.И тъмният мрак е отстъпил някъде във вселенските бездни.Само душите на обезверените за обиталища на тъмния мрак.Студенo в душите на необичащите и не необичаните.Господи,дано са малко!Защото мрак е сковал и изкривил лицата им и са тъжни техните очи.

Защо Адам и Ева съгрешиха,като ядоха от плодовете на дървото и познаха Добро и Зло.А после Бог прати ангелите да ги изгонят от Рая-да не ядат от дървото на живота,та да станат като Бога-безсмъртни.И от тогава хората страдат.

Що е зло?Най-краткия отговор е : Онова , което ражда смърт , мрак , омраза , лъжа , глад и болести.За да опозная що е добро и що е зло трябва да съм жива , и да помня!

И си мисля за оня поп Богомил , виждам и непокорните с него , тръгнали д проповядват неподчинение и непокорство на земните господари.Чувам пламенните им слова , които зоват за нов по-справедлив строй.Според богомилите доброто начало е Бог , а злото Сатана.Някога богати сатаната били в съюз и заедно създали света.Но дяволът завидял на господната слава , поради което бил изпъден от небесата и станал господар на земята и враг на бога.Сменят се в удивителен ритъм светлина и мрак , радост и печел.Дали наистина праосновата на света не е музиката?Все повече и по-невъзможни стават въпросите и ако случайно открия отговор , значи помъдрявам.

Стъпка след стъпка живота си тече.И влизам в оная светла възраст , която наричат юношеска.Вече знам що е любов.Познах и мъката опознавам себе си.Опитвам се да разградя своите важни чувства и да отделя зрънцето истина.Защото знам , че сред потоците от чувства има фалшиви , измамни , опасни.Тъжно е когато сам се излъжеш.Страшно е да те излъже друг.А как да наричам чувството , което изпитва човек излъган от онзи , който обича?Оказва се че и думите не стигат.Но вече знам , че лъжата е зло , а истината благо.

И пак стъпка след стъпка - тече животът.Но не разбирам защо сърцето ми тъгува.Усещам , че трябва нещо важно да се случи , а е някак тъмно.Не виждам пътя.Все още съм сама и е страшно.Защото самотата е зло.

И все така на тъмно търся със сърцето си.Търся човека , приятеля.Малко ми е трудно , защото хората все по-рядко се усмихват , а все повече се гневят.А гневът е зло.Защо на обидата отвръщаме с обида?Защо на злобата със злоба?Чувате ли как съскат