МОЯТ ЛЮБИМ ЛИТЕРАТУРЕН ГЕРОЙ

Моят любим литературен герой се казва Скарлет ОХара. Дотолкова добре познавам този образ, толкова много пъти съм съпреживявала заедно с него, че за мен той е реален, от плът и кръв.

Обичам Скарлет заради истинския и човешки характер. Заради всичките © хубави страни и недостатъци. Защото ме е научила как да се боря. Научи ме и как да не се боря понякога... Обичам я, защото тя е от хората, заради които светът прогресира. Тя е от тези, заради които той винаги се изправя на крака. Тя е тази, около която хората се събират, когато са безпомощни. Тя е тази, която винаги има решение. Тя е лидер.

Това, с което най-силно привлича, е страстта © за живот, която така и никога не секва, каквото и да се случи. Енергията© е неизчерпаема. След всеки удар тя се изправя. И продължава.

Обичам първичното в Скарлет. Жизнеността ©. Обичам женското в нея. Начинът, по който премрежва поглед, по който танцува и, разбира се, начинът, по който пърха с мигли.

Налагало ми се е да се появявам сред група хора, които чакат моето влизане, за да ме нападнат и унищожат. Тогава просто изправям рамене, вдигам гордо брадичка и влизам... На това също ме научи Скарлет.

Но това, заради което най-много я обичам е, че тя ме научи как да не живея. Как да преодолявам импулса да притежавам всичко, което искам. Хора, вещи, пари... Научи ме да се отказвам, когато е необходимо. Защото тя се отказва, когато е твърде късно. Научи ме да се замислям с какво от себе си мога да се разделя, кои принципи понякога мога да престъпя и кои никога не трябва да нарушавам. Тя наруши всички. Научи ме да преодолявам това толкова характерно за човека чувство вкопчването в някакъв идеал. Защото тя видя идеала си в истинската му светлина, когато отново беше твърде късно.

Скарлет ме научи да се оглеждам около себе си. От нея разбрах, че понякога търсиш и се бориш за недостижимото щастие, когато можеш просто да протегнеш ръка и да имаш всичко. Разбрах, че дори и докато се бориш за оцеляването си, трябва да оценяваш това, което имаш. Да забелязваш цветята, да се радваш на слънцето, на това, че си жив, да познаваш и обичаш дори и незабележимите хора около теб. Нещо, което тя така и не осъзна. Но пък го предаде на мен.

Скарлет ме научи да не постигам целите си на всяка цена. А само на такава, каквато съм готова да платя.

Като много други и Скарлет не може да различава истинското злато от фалшивия блясък. Отритва всичко стойностно от живота си и се отрупва с много от тези фалшиви ценности. Около нея блясъкът е в изобилие, давайки и илюзията