Моят избор в разглобеното наше съвремие

Динамичното време, в което живеем дава отражение върху изграждането на нашите принципи и морални ценности. Живеем във време, в което всеки е забързан и се бори за своето оцеляване, време, което поставя на изпитание нашите добродетели и морал, време, което прекарваме повече пред телевизора и компютъра, а не в библиотеката или сред природата с добри приятели.

Моят избор е да събера парченцата нравствени ценности, които все още са съхранени в голяма част от българското общество, в основата на което е българското семейство. Обикновеното българско семейство, съхранило традициите и топлината на бащиното огнище през вековете, съхранило моралните ценности и човешките добродетели, е изворът, от който трябва да черпим за изграждане на нашите принципи и ценности. Ценности, които в нашето съвремие са подложени на сериозно изпитание. Когато все по- рядко се среща обичта към ближния, чистата, неподкупна съвест, търпимостта към другите. Когато агресивността и безразличието стават ежедневие.

Нашите традиции са тези, които са съхранили българското през вековете. Празнуването на Великден, Коледа, Заговезни, Цветница ни събира и ни прави по-добри, по-човечни, по-щастливи. Оказването дори и на някаква елементарна помощ на съседа или на някой непознат ни кара да се чувстваме щастливи и горди със себе си. Горди с това, че може да се разчита на нас, че сме помогнали. Човек е благословен когато е чист пред съвестта си, че не е предал приятеля си, не го е ограбил, не се е продал. Събрани и съхранени в нас тези парченца нравствени ценности ще бъдат нашите морални устои, нашите принципи, които ще предадем на децата си. Ценности, които наистина са много нужни в нашето съвремие когато агресията, убийствата, гузната съвест и безразличието са ежедневие за много хора.

Всеки е длъжен внимателно да направи своя избор. Дали е по-достойно да живееш с чиста съвест, изпълнен с добродетели и като уважаващ себе си човек, или да се хлъзнеш по наклонената плоскост към злобата, егоизма, агресията и безразличието?

Ако трябва да определим нашето съвремие, бихме казали, че е трудно. Ние сме цивилизовани, а първичното в нас е по- мощно от всякога. Животът е пъстра въртележка, палитра, изпълнена с радост и скръб, с любов и мъка. Годините минават, а ние, улисани в сивото ежедневие, заслепени от големите амбиции, забравяме простите и обикновени неща. И заблудата, че като влезем в Европейския съюз нещата ще се променят.

Моят избор днес е да се опитам да събера разпилените ценности на времето и да намеря своето място в него.