Моят Дон Кихот

(есе)

Всеки е чувал за Дон Кихот смелият и безумен странстващ рицар, който се бори срещу злото. Той притежава най-благородните човешки качества смелост, борбеност, честност и вяра в доброто у хората. За него няма по-голямо удоволствие на този свят от това да се бори срещу злото, да помага на слабите и онеправданите. Той загърбва живота си и го посвещава на " великите дела " , на които са способни само безумно смелите хора .

Всеки човек носи в себе си малко или много своя Дон Кихот. Кой ли не се е сблъсквал в живота си с огромни вятърни мелници и не е бил готов да си счупи в тях главата, но да ги победи! Или кой от нас не е успявал да види своята Дулсинея, дори в най-грозната за всички други жена! Или да вярва толкова дълбоко в своята мисия на земята, че да се забрави и да се вживее напълно в своя рицарски образ!И аз имам някъде дълбоко в мен своя рицар. Може да е малко луд в очите на другите, но той ме учи, че е по-добре да влизаш смело в битка, дори и да е безмислена, отколкото да се оставиш на течението на живота и безсловно да чакаш развоя на събитията от само себе си.Моят Дон Кихот ме учи да виждам моята красива любов дори и там, където другите не я виждат - в грозното за всички момче, което за мен е единствено и най-красиво. И тази любов ми дава сили да се боря за нея, колкото и да е смешна за другите.Не Дон Кихот е луд, а всички,който му се присмиват.