M О Я Т Б О Т Е В

Моето детство е населено не толкова с приказки за принцеси, спящи красавици и джуджета, колкото с разкази за хайдути, юнашки битки и героични подвизи. В съзнанието ми е останала мелодията в стиховете на една поема за ранения юнак в Балкана. И сега мога да извикам видението от детството-самодивите около все още живия герой в лунната нощ и вълкът, ближещ раната му. Много пъти след това съм чела поемата и сърцето ми винаги потрепва. Всяко българско дете още преди да чете , знае Ботевите стихове, приема народната памет, историческото минало чрез Неговата поезия. Ботев не е просто една историческа личност, не е просто гениален поет, ТОЙ е оная неудържима стихия, която се изправя срещу остарелите мъдрости на времето, дръзко им противопоставя своето виждане за живота и свободата, смело се взира в бъдещето.

БОТЕВ умее да събуди и раздвижи всички възможни емоции. Той е ОГЪНЯТ, който пали, разбунва, увлича. В него има нещо възторжено,възвишено,опияняващо. ''Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, главата си на бомба , пък ще изляза на борба със стихиите''Това са думи на родения да се пожертва,думи-огън, отприщена стихия, себеотдаденост. Той е буря и ураган, неудържим, стремителен, новият Прометей, който носи огъня на свободата, прониква в съзнанието на българите, разкъртва пластовете на застоя. Колкото и странно да е, пленява ни със своето шумно и предизвикателно присъствие развихрен, демонстративен, скандален, предизвикващ възхищение и любов сред едни, смут и уплаха сред други. Дързък и гръмогласен, енергичен и стремителен, ТОЙ се възправя срещу традицията, срещу патриархалното мислене. Счупва черупката, в която живее българинът, събужда достойнството му, повежда го към нови светове. Душата му не е свещ, която едва мъждее, а огън, пламък, стихия.

Животът понякога ни поставя пред задължението да застанем зад определени маски. Ботев не се скри зад маска, защото не се страхуваше да бъде отхвърлен. Макар да знае , че неговото дело няма да бъде разбрано, той не се съобразява с никакви закони и условности, наложени от робския морал. Няма място за него в тясната рамка на робското живеене. Успява да надмогне страховете и предразсъдъците, хорските обвинения в неблагодарност, за да извърви до край своя път. Знае,че свободата има цена и тя трябва да бъде платена. БОТЕВ е ЧОВЕК НА ЧЕСТТА. За него пътят към свободата е решителност, дълг, който трябва да се поеме. Той се изправя пред голямата отговорност да поведе народа си по пътя на борбата, да служи на другите,