МОПАСАН И РОМАНЪТ МУ БЕЛ-АМИ

Според повечето историци и изследвачи на развоя на френската литература през ХХ век Ги дьо Мопасан не е успял да си осигури статут на оригинален писател със собствена естетическа програма. Макар че като безспорен майстор на късия разказ той е изучаван от учениците във френските лицеи и колежи, приносът на ревностния последовател на изкуството на романа на Гюстав Флобер и на натурализма на Емил Зола е рядко изследван от студентите-филолози във френските университети.

Подходът на Мопасан при изследването на психологията на персонажа и стегнатият му повествователен стил при обрисуването на нравите на обществото са достатъчни свидетелства за изключителната му творческа съсредоточеност и повишената му чувствителност към драматичните обрати в съдбата на хората и в живота на обществото. В писателския му натюрел впечатляват трайният му интерес към конфликтите, които възникват в делничния живот, и към индивидите със свръхизострена чувствителност, умението му с няколко фрази да навлезе в характера и психологията на персонажа, дарбата му да бъде кратък и ясен като анализатор на нравите и влечението му към възпроизвеждане на деструктивните тенденции в социалния живот и подмолните инстинкти, които минират интелектуалните амбиции на хората.

Ги дьо Мопасан е роден в замъка Мироменил, Нормандия провинцията с живописна природа, в която протича щастливото му детство и безгрижно юношество. Като дете Ги проявява изострена чувствителност към природните стихии бурните ветрове, проливните дъждове и развълнуваното море. Изкушените от психоанализата негови биографи отбелязват влечението му към водата, която, според тях, би трябвало да се възприема като символ на внасящата смут и тревога в душата на оформящия се мъж изкусителна женственост.

Майка му, Лор Дьо Поатвен, е сестра на големия приятел на Флобер Алфред, който умира млад през 1848 година. Тя е високообразована и изтънчено чувствителна жена, която трудно понася любовните авантюри на грубоватия си съпруг. Стигнала до опасните предели на продължителното психическо изтощение, което предизвикват непрекъснатите му изневери тя го напуска през 1860 година.

След като напуска мъжа си Лора се отдава на грижата да възпита достойно двамата си сина по-големият Ги и по-малкия Ерве. Ги е записан в семинарията на градчето Ивто, от която е скоро изключен. Средното си образование завършва в най-реномирания лицей на Руан, където се сближава с Флобер, вече станал добронамерен приятел на семейство Мопасан.

Юношеството на Ги дьо Мопасан е помрачено от развихрилото се из рода му психическо заболяване. На пристъпите на тежко умопомрачение