Христо Фотев

Монолог на Дон Кихот

...Но в името свещено на Испания

и в името на мойта Дулцинея

аз ще премина всички разстояния

и ще живея - трябва да живея.

Животът ми е моето призвание.

(Ах, колко ми е трудно да живея.)

Наистина след толкова страдания

за да живея - трябва да се смея...

И аз се смея - и живей Испания.

Испания се смей - и аз живея.

Понякога ме дебне отчаяние

със образа, с гласа на Дулцинея...

Но зряща е душата ми. Вълнение

ръката ми внезапно осенява.

Аз ще приема своето сражение -

ще защитя аз странната си слава.

Пространство. Математика. Движение.

В най-точното е моята победа.

И ще спася смеха си аз - ранения, -

ще го приспя на шпагата си бледа.

О, замъци. Принцесо на прозореца,

ще стъпча аз магията голяма.

Закриляй ме, пресвята Богородице.

Кой казва, че оптическа измама

са демоните, в блатото погребани?

О, слепота на глупаво родени.

Вий съществувате, зловещи демони,

вий, вещици с усмивки разкривени.

Навсякъде сте вий - небесни просяци.

Вий зрими сте - от мене по-реални.

Вий идвате - сияещи насекоми,

влечуги седмоглави - и заспя ли,

във кръгове оплитате лицето ми -

заключвате ме в своите спирали.

Вий, рицари със имена измислени.

Със дами и със гербове фалшиви.

Със погледи метално-отчетливи...

В хиляди и едно превъплъщения -

известни ми са всичките - аз зная

четирите ви страшни измерения,

на формите ви гъвкави безкрая.

Аз зная ви и виждам с изумление,

усещам ви с болезнена тревога.

Кой казва - слепотата е спасение?

Кой върши престъпление? Не мога!

Не мога - и се готвя за сражение.

Вий идвате със плащове червени.

На дъното на всички престъпления

са вашите усмивки разкривени.

Напрегнати са страшните ви делници

и средствата ви - много по-модерни.

Как се въртяха вятърните мелници!

Брутални. Анонимни. Достоверни

вървете вий, изпълнени с решение.

Земята се върти неповторима.