В комедията Тартюф от Жан-баптист Молиер е засегнат един сериозен проблем на междуличностните отношения проблемът за неочакваната, но логично следваща взаимна обвързаност между лицемерието и човешкото заслепение.Именно той става причина за възникването на много конфликти,както в творбата ,така и в реалния живот.Пътят за неговото решение не е лек и кратък ,но е нужно да бъде извървян,за да бъде отречено лицемерието като характерна черта на хората.

Във фикционалния свят на творбата лицемерието се осмисля като основен човешки недостатък,който неизбежно води към трагични,но едновременно с това комични последици.като контрапункт ,на главния герой на едноименната творба,въплъщаващ лицемерието се открояват разумните Дорина и клеант.Чрез така изградения контраст се възхваляват гражденските добродетели за сметка на крайната религиозност и се въздига като висша сила абсолютната кралска власт.Героите на комедията са образи типове въплъщаващи една основна идея и допринасящи за типично класицистичната форма на творбата. Водещи принципи при изграждането на драматическото действие са симетрията и контрастът, а композицията е изключително стройна.Цялостната художествна организация на творбата е подчинена на замисъла да бъдат изобличени заплашващите обществото пороци,които могат да бъдат победени единствено чрез силата на разума ,който се възприема като път към доброто и хармонията.

Чрез образа на своя главен герой Тартюф,стремящ се към благоденствие, пари, власт, имоти, аворът постига целта си да разкрие користните подбуди на двуличните хора,прикриващи се демонстративно зад набожност стигаща до фанатизъм. Има много пътища за постигането на благополучие в живота. Някои от тях са честни

други-не . Тартюф избира пътя на двуличието и лицемерието, за да прикрие истинските си намерения и стремежи. Той е от тези личности, за които двуличието не е маска, а тяхна същност.

В първо и второ действие героят не се появява на сцената,но той е блестящо охарактеризиран от останалите действащи лица.Молиер,чрез Дорина,Елмира и останалите,ръководещи се от принципа на разума,успява да разкрие истинското лице на двуличника Тартюф.

У Тартюф е наблюдава явното разминаване между думи и дела.Той непрекъснато зове небето и говори за благочестие,а не се отказва от житейските съблазни.Както казва Дорина,той лапа за шестима,изяжда две пилета на шиш и половина бут,с литър вино сам закусва сутринта. Контрастът между проповедите му за отказване от земните радости и настойчивото търсене на наслади е също една от характерните черти на този образ.Но не лакомията е най-страшният порок на Молиеровия герой.Той пренебрегва законите на гостоприемството и си позволява да живее като паразит в дома на Оргон и похотливо ухажва съпругата на своя покровител,за когото казва: аз този харен мъж го водя за носа.В сцените с Елмира,той си поставя друга маска на искрено влюбения,който не може да скрие своето дълбоко чувство. Дори когато е разобличен от Дамис не проявява никакво чувство за срам и вина.Неговото оръжие е фалшивата поза на смирение и разкаяние,представя се едва ли не,за невинно оскърбена жертва.

У Тартюф липсва всичко човешко,истинският Тартюф е алчен,жесток и коварен. Аморалната му природа е толкова силна,че той не се спира пред никакви нравствени прегради.Чрез лицемерната си набожност принуждава Оргон да му препише имота си,научава и компрометираща за своя благодетел тайна,която после безсрамно използва