Можем ли да обичаме някого и същевременно да го осмиваме?

(ЕСЕ)

много е трудно да бъдем откровени с хората, които обичаме дори те да настояват за това. Защо ли, ами, защото ни е страх, че ще ги засегнем и отблъснем.

Донякъде страхът ни е оправдан хората мразят да ги поучават и да посочват недостатъците им. Те са оголения нерв на нашето съзнание и е изключително трудно да ни ги посочат без да ни наранят. За тази цел трябва да знаем как да отправяме упрека си и най-вече много добре да познаваме човека, за който е предназначен. На някои хора им е нужен дълъг и задълбочен разговор, за да разберат колко е важно за тях и за нас да променят тази част от себе си. С други е невъзможно да водим сериозен разговор на каквато и да е тема. В този случай хуморът е добър съюзник.

Щом държиш на някого си длъжен да бъдеш искрен с него. Според някои премълчаната истина не е лъжа. Аз не съм на същото мнение. Да премълчиш значи да излъжеш. Като всяка лъжа и тази може да ти струва доверието на приятел. Рано или късно човек осъзнава грешките си и когато разбере, че си могъл, но не си го предпазил, що за приятел ще си в очите му. Или ще кажеш, че си премълчал за негово добро? Ако често преглъщаш истини все някога ще ти приседнат. Приятелството се гради с доверие. Когато някой те нарече приятел това означава, че разчита на правилната ти преценка и очаква от теб да бъдеш честен с него независимо дали истината ще му хареса или не. На приятеля можеш винаги да разчиташ. Дори да паднеш в най-дълбоката и мръсна кал, той е готов да ти подаде ръка без да се страхува, че можеш да го повлечеш. Помага ти да се измъкнеш и не се гнуси да те прегърне. Приятелят е повече от брат. За разлика от повечето ни роднини той не се чувства длъжен да ни ласкае.

Близките ни често ни послъгван или ???? другите за нас. Правят ни идеални, макар да знаят, че не сме. Затова все по-рядко се допитваме до тях не знаем дали ни казват истината или отново ни послъгват. Понякога чак ни досмешава като чуваме колко сме най-най, най-най. Разбираемо е, обичат ни и искат да ни доставят удоволствие, да повдигнат самочувствието ни, ала с ласкателства вместо да ни доближат до себе си, те ни отдалечават. Ние сме им слабост и в никакъв случай не трябва да ги съдим твърде строго. Всеки човек си има слабости, но трябва да се научи да ги преодолява.

Без да използва художествени похвати като карикатура, гротеска, пародии и сатира, в повестта си преди да се родя Ивайло Петров успява да ни покаже упадъка на патриархалния свят без да го отклонява. Петров ни представя своите роднини такива, каквито са алчни, лицемерни, глупави, консервативни. Той осъжда неспособността им да се справят с недостатъците си, но не ги прави по-черни, отколкото са.

Обектът на нашите чувства ни изглежда съвършен. Ако обаче наистина го обичаме, ще го приемем с недостатъците му и ще му помогнем да се излекува от вредните навици.

Е, освен, ако той/тя не е от онези, които не приемат съвет от никого за нищо. Често използвана реплика при тях е: Знам какво правя, няма нужда да ме поучаваш. Ако искаме да се вслуша в думите ни трябва да сме болезнено откровени. Понякога от тези думи нас ни боли, а човекът, към когото ги отправяме е безразличен. Колкото и да ни се иска да вярваме, че ни обича, това едва ли е така щом не ни се доверява.