Любовта и осмиването.Тези две думи някак си не ми се връзват в едно изречение.Вярно,че момче на моята крехка възраст едва ли може да даде компетентно мнение относно темата за любовта,но аз си я представям като най-страхотното нещо на света.Чувството,което те кара да летиш и те пернася в друга реалност.Много неща са се писали за любовта,но кагото човек я изпита е съвсем различно,не е като по книгити и американските филми.Присмиваш се на лудо влюбените,а изведнъж си заслепен от любимия човек.Това се нарича любов и някои хора казват,че тя ще спаси света и че любовта ни прави по-добри хора.Според мен това така търсено от всички ни чувство ни прави на първо място слепи за недостатъците на половинката ни.Той/тя е най-съвършеното същество на света и нека използвам едно клише,сякаш е ангел паднал на земята.Няма по-добра от нея,няма по-красива,тя е идеална.Как тогава влюбеният може да осмива любимия човек?Как мога да го иронизирам и да го злепоставям пред хората?Как мога да допусне да не е добре,след като той,той е моят живот.Неговото щастие е моето щастие,неговата усмивка е моята усмивка?НЕ!Не мога да си представя,че любовта позволява осмиването От тук аз разбирам,че няма значение под каква форма ще я честваме, важното е да я има и да пълни живота ни със смисъл и много красота...
Ето например в произведението на Ивайло Петров Преди да се родямного се осмиват героите,носъщо ги окурява и заклемява.от тук аз разбирам ,че в любовта са скрити най-истинските преживявания, най-голямото себеотрицание, най-красивата радост, най-дълбоката болка...
Както казах по на горе за нея са се писали много нешта,защото тя е всичко, тя е зрънцето, което ражда живота на всеки хубав ден и всяка звездна нощ...
Любовта - това е нещото, което прави този свят очарователен и по-приемлив за живеене!...
Любовта - това са безброй споделени мигове с най-близките; любовта се крие в целувката на мама, или в прегръдката на татко, или в онова странно чувство на първата целувка...
Любовта те кара да виждаш красивите неща в света около теб, а лошите просто да не забелязваш; любовта ти подарява онази загадъчна усмивка, която, щом я видят хората, веднага разбират, че стрелите на Амур са те докоснали.
Любовта е вдъхновение.
Когато човек е влюбен, той се стреми да бъде все по-добър и по-добър; старае се да заличи недостатъците си и да подсили добрите си качества. Не случайно се казва,че любовта дава криле- когато тя те докосне, сякаш излиташ високо към небето, към звездите, иска ти се да прегърнеш целия свят е да викаш от щастие, както никога досега...
И защо? Просто от радост, че до теб има някой, който държи на теб и който те обича! Някой, когото можеш да хванеш за ръка, да прегърнеш или просто да погледаш-да видиш в очите му всички най-красиви кътчета на душата си, всички цветове на мечтите си и те да станат реалност само чрез един поглед на човека до теб...
И тогава осъзнаваш колко е хубаво, когато слънцето огрява Земята, да имаш с кого да се насладиш на топлината му, а когато отива да