Днес-това е нашето време, но какво е то всъщност? На кого, на какви личности принадлежи то? Достойни ли сме въобще да пеем за родината? Това са първите въпроси, които възникнаха в съзнанието ми при огледа на тази тема и силно ме накараха да се замисля

Днес-това е настоящето, близкото бъдеще и далечното минало. Това е моментът, в който НИЕ живеем, който ние изграждаме. Това е нашият момент и единствено ние и нашите постъпки могат да го охарактеризират. Защото не може да живеем сред лицемерие и предателство, а в същото време да се намираме в един приказен свят. Каквото сме ние, такова е и нашето време. Ние определяме живота си и всичко зависи от самите нас.

С изминалите години всеки е станал с още малко по-егоист, станал е по-затворен в своя свят, забравил е за значението на словосъчетанието общо благо. Това е живот на Аза със самия себе си, живот без ценности, а именно просто едно съществуване. Днес можем да бъдем предадени дори от приятел, от човек, на когото искрено сме вярвали. Оказваш се заобиколен единствено от лъжи, лицемерие, неприязън и всичко това е оглавявано от егоизма. За жалост такова е мнозинството сред нас и то определя понятието днес. Сякаш всеки води война срещу другия, всеки е против другия. Но защо? Защо ние-българите сме щастливи единствено, когато и другите са поне малко нещастни? Защо, когато ние сме добре, искаме на другите да им е зле? Защо? Защо? Защо? Кога и как стигнахме до това време?

Може би желанието за победа стои в основата на търсените отговори. Става въпрос за победа над другите, за това, че всеки иска да докаже с колко повече е над останалите. Борбеността е заложена в характера на всеки българин. Именно тя ни е помогнала да се откъснем от тежките окови на робството. Но днес, днес тези окови ги няма, а ние все още продължаваме да се борим, но вече срещу СВОИ

Навява ме носталгия по отминалите времена. Тогава, когато целият ни народ е бил под диригенцията на чуждите и въпреки това всички са били единно, неразделно цяло. Тогава, когато всеки е носил патриотичния дух в себе си, въпреки нещастните дни. Тогава, когато всеки е бил като брат на ближния си, днес най-вече чрез песента можем да съдим за тези отминали времена и да се слеем с тях за един кратък момент. Именно тя е олицетворение на всичката красота и сплотеност на българският народ. А родината-това е мястото, където си отраснал, където си възпитан, където си прекарал най-хубавите си години и мястото, от което ще ти останат най-съкровените спомени. А песента за родината е нещо свято-тя е лирична, благозвучна, пленителна. Първо от нея научаваме за нашите високи планини и чудните бистри реки. Нашата родина е мила и незаменима-тя е единствена(също като майката).

Ако си способен да откриеш красотата дори в най-малкото стръкче трева и разбереш колко много ти дава тя, ти можеш да пееш за родината. Но трябва да носиш чиста душа, трябва да откриеш великолепието и във всяко едно камъче и всяко едно малко обагрено есенно листо. Единствено тези, които биха могли да сторят това, според мен са достойни и могат да пеят за родината и днес. Това е малцинство, което все още може да избяга от всичко наоколо-от грубата действителност и поне за малко да се слее с природата и да се пренесе в своята красива реалност.

Радвам се и съм горда, че и аз мога да се причисля към тези хора. Радвам се, че не съм чат от мнозинството, определящо днес. Радвам се, че все още има хора, които не са забравили каква цена сме платили за нашата мъничка родина и колко скъпа всъщност ни е тя. Радвам се, че все още има хора, които биха намерили частица от нейната красота навсякъде. Радвам се и съм горда, че съм бълграка!