Изборът

За всичко мога да избирам кога и колко да спя, кога и какво да ям; кога и къде да ходя; как да живея; в какво да вярвам или да не вярвам. Това е моят избор, който може да бъде ръководен от две сили Бог или сатана. Да, точно така Бог или сатана. Всички на пръв поглед елементарни неща са повлияни от този, на когото позволим да ни определя избора. Спането е изключително важна част от нашият живот. То може да е ограбено от безпокойството какво ще бъде утре, или да е благословено за почивка за възстановяване на силите ни.

В Псалм 4:8 се казва: Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност. Това е повече от спокойствие, което има уповаващият на Господа човек. Сънят може така да е завладял живота ни, че ленивостта да е взела пълно надмощие, както е казано в Притчи 6:9 До кога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си? Да, хайде да се събуди душата и леността да бъде победена, защото това би докарало само немотия. Немотия не само материална, но и духовна.

Бог не заспива, дори ако аз и ти дълбоко да спим: Псалм 121:3 Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме. Често си мислим, че както ние сме заспали, така и Бог спи дълбоко, но не Той няма да задреме, дори и аз и ти да спим.

Така, нека сега да погледнем към нашето хранене духовно и телесно. Колко ядем? Какво повече обичаме да си хапваме? С какво и колко храня духовния човек? Сатана често пъти предлага изобилна храна за духа, наречена живот на тежките обстоятелства в моя окаян живот. Говори ни с думите: Я виж, та Бог не вижда, нито те чува, а Словото не казва това: Оня, Който е поставил ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли? (Псалм 94:9). На кого ще повярваш сега? На ужасните обстоятелства или на това, което е казал Бог Създателят на ухото и окото. Слухът Му няма да намалее, нито зрението му ще се замъгли, но виж моето и твоето ухо може да се затъпи от противните лъжи на сатана, че съм (си) поразен. Животът ми е провал. Моля те, запуши чуващите си уши за тези гнусни лъжи, защото твоят и мой Бог не е оглушал. Да, нека да променим и зрението си, за да виждаме Бог, а не трагедиите си!

И Псалм 121 продължава в стих 5 Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Кой ти е пазач? Господ. Излез от тъмнината и хлъзгавата пропаст, към която стремглаво си се устремил да се спускаш. Избери живота, та дори той да е с вкус на лимон, защото Господ твоят Бог може да го промени, да стане по-сладък от мед, защото Божиите думи са по-сладки от медена пита. Изяж думите на Словото за животворящия живот с Христос и се отречи от думите, носещи смърт. Понеже има сила в думите на езика. Изборът принадлежи на теб и мен. Бог не налага нищо, тъй като уважава моята и твоята свободна воля.

На много места може да се наложи да ходим и едно от тях е описано в Псалм 23:4 Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. О, да и в долината на мрака там, където пътят не се вижда за отговора на проблема и там има сигурност чрез силата на твоя и моя Господ. Ето, има и начин, по който вървим: Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален. (Псалм 32:6). Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, за да ходят по своите си намерения. (Псалм 81:12).

Ходя нажален, по упорството на сърцето си; за да достигна намеренията на сърцето си. Нажален. Защо нажален? Защото моето добро е най-добро. Или още си казвам: Бог не ме разбира, колко ми тежи на мен, на моето аз. Лесно им е на тези, които не носят това огромно бреме, което е на моите рамене. Моля те, спри, защото аз вероятно не нося това, което ти носиш, но има Един, Който понесе още по-тежкото бреме да умре невинен вместо мен и теб, за да имаме живот в Него, а не в нас.

Още ходя по упорството на сърцето си. Колко пъти моето желание и удобство са били упорство на сърцето ми! На мен да ми е удобно и комфортно. Ами, на Исус как Му беше с острите и огромни гвоздеи под горящото слънце? Ти бил ли си подложен на това? Исус знае болката ти, но Той изгуби и се отказа от собствения си комфорт. Упорството на сърцето може да ни заведе на удобство и временно щастие, но да ни изведе от Божието присъствие. Не казвам, че трябва да страдаш, за да достигнеш Божията цел, а да се откажеш от упорството на сърцето,