Моето писмо до Дядо Коледа

(есе)

Още в миналото когато дойдела Коледа,всички започвали да се чувстват празнично,стари,млади се приготвяли за идващия празник,а най-малките мечтаели и чакали с нетърпение подаръците си под елхите или в чорапчета закачени над камината в празничната утрин.Множество малчугани започвали да пишат писма както бил обичаят.

Родителите разправяли как пишели писма до Дядо Коледа с молба за желаните подаръци.Всички деца вярвали в него и с удоволствие пишели писъмца.В нощта преди Коледа (Бъдни вечер) всички мъници заспивали с голямо нетърпение и фантазия как белобрадият старец влиза през комина с големия си чувал и оставя подаръци за тях.В празничната утрин всички отваряли щастливо очички и разграбвали подаръците си.

Преди и аз вярвах в Дядо Коледа и чаках с нетърпение празника,пишех писма и пожелавах желания подарък.Въпреки че сега съм по-голяма и разбирам,че това е просто една легенда или илюзия,останала традиция и до днес,в мен има частица която вярва,че има и чудеса.Не напразно е и репликата На Коледа стават чудеса,все пак това е велик и изключително красив празник (поне според мен).Рождество Христово,раждането на нашия Бог,в който мнозина от нас вярват.Е аз вече не пиша писма и не ставам по сред нощ за да надничам за Дядо Коледа,но си пожелавам по нещичко което наистина би ме зарадвало.Да вече съм достатъчно голяма и не си пожелавам кукли и всякакви такива играчки,но в мен