СКЪПО МОЕ УЧИЛИЩЕ

В навечерието на твоя светъл празник искам да споделя с теб някои свои мисли и чувства.

Въпреки недотам приветливия ти външен вид , аз много те обичам и вярвам, че и другите твои ученици споделят чувствата ми.С болка на сърце признавам, че ти не си от онези лъскави училищни сгради, но ние не идваме при теб, за да оценяваме архитектурния ти стил, а жадни за нови знания. Повярвай ми, струпваме се с радост около учителите като рояк жужащи пчелички, искащи да получат още от цветния прашец на знанието.

Знам, ти носиш името , но и славата на един велик и деен човек, посветил живота си на България. Този факт ме изпълва с гордост и амбиция. Именно тук, училище мое, разбрах смисъла на Каравеловите думи:Знанието е сила.Человек може сам, когато знае.

Е, искам да споделя още нещо с теб, училище: никога преди този този твой празник не се бях замислила, че толкова те обичам и милея за тебе .Сълзи напират в очите ми, затова те моля: прости на децата , които по един или друг начин са те наранявали, като са драскали по стените или чиновете, като са счупвали стъклата на прозорците ти.Забрави злините сторени от тях, и бъди сигурно, че в този хубав празничен ден ще се приближаваме до теб смирено и кротко ще изричаме:Прости детските ни лудории, защото те обичаме!

Някои наши часове са напрегнати, други по-спокойни, но така е в живота. Важното е, че след трудните задачи и упражнения, тестове и изпитвания идват и минутите на отмора сред съучениците, за интересни разговори с ерудираните и всеотдайни учители. Именно хората, в които учещи и работещи тук, създават тази неповторима атмосфера, в която властват знанието и човечността.

Училище мое! Ти ми даваш толкова много..Как ли ще ти се отплатя.. Като не те посрамя, като завинаги в сърцето си . Гордея се с тебе, училище! Ти имаш история, защото пазиш традициите си, но и уверено крачиш към бъдещето!