МОДЕЛЪТ НА СОЦИАЛИЗМА В НРБ

Вече знаем, че у нас и в други страни от социалистическата общност се извършва коренно, революционно преустройство на обществото. Целта е да се ускори развитието, по-пълно и последователно да се приложат принципите на социалната справедливост, да се изявят възможностите и предимствата на социалистическия обществен строй. Задачите на преустройството у нас намериха най-пълно отражение в модела (концепцията) за по-нататъшно развитие на социализма, утвърден като ръководство за действие от Юлския пленум на ЦК на БКП. Нека да разгледаме същностните черти на този модел.

Към цялостна реализация на изискванията на обективните закономерности. Една от най-съществените особености на модела на социализма, който определя насоките на нашето развитие на сегашния етап, е цялостната реализация на изискванията на обективните закономерности. По-нататъшното движение напред е невъзможно, ако не се преодолеят напълно проявите на незачитане на обективните закони, ако цялостната дейност на социалния субект не се постави в пълно съответствие с тях.

При социализма, както и в другите общества, действат много и различни обективни закономерности както в обществото като цяло, така и в различните социални сфери. За да бъде ефективна дейността на хората, трябва да се осигурява чрез нея синтез между изискванията на обективните закономерности. Това означава дейността във всички сфери и на всички социални групи да бъде насочена към постигане на националните цели и да не се допуска не съгласуване и паралелизъм в нея. В редица случаи, както е например със закона за планомерното развитие и законите на стоковото производство, синтезът е труден и изисква сериозни и постоянни усилия от страна на субективния фактор.

Обективните закони не са някакви мистични сили, а са реално присъщи определители на дейността на хората. За да се превърнат законите в ръководство за действие, е необходимо да се въплътят те в определени принципи. Това е необходимо, защото принципите са непосредственият инструментариум на политиката и на практическата дейност. Така например нашето знание за закона за планомерното (пропорционалното) развитие при социализма може да ни служи като ръководство за действие само ако върху основата на закона се формулират точно Принципите и механизмите на планирането.

В модела на социализма, който осъществяваме, Важно място заема още едно изискване: обективните обществени закони и принципи да се доведат до съзнанието и, което е особено важно, до интересите на непосредствените създатели на материални и духовни ценности. Това е изключително важно, защото обективните закони и принципите не действат автоматично, а единствено чрез дейността на хората. Колкото по-добре хората осъзнават обективната необходимост, колкото техните интереси по-плътно са свързани с онова, което е нужно за възхода на обществото, толкова по-пълно ще бъде проявлението на законите, толкова по-успешно ще се развива обществото. В този контекст изпъква значението както на идеологическата работа, така и особено на дейността, която се извършва в нашата