Моделиране на решенията и анализ

1. Теоретична част

Оптимизационните задачи се решавата чрез линейно оптимиране, защото това е метод, търсещ а най- добрия резултат за дадените условия, независимо от характера на обекта за оптимизация и конкретната поставена цел.

Методите на оптимизация имат общовалиден характер и само в зависимост от вида на дадения обект и целта може да се избере един от тях. Обикновено не е възможно да се препоръча един единствен метод за решаване на всички оптимизационни задачи, които възникват в практиката, но най- характерен метод е симплекс - метода.

Много важни фактори за решаване на линейните задачи са два:

-задаване на цел;

-задаване на ограничения.

Крайното решение на една оптимизационна задача е свързано с голям брой междинни решения, от които се избира оптималното.

Изследванията се провеждат обикновено на основата на математическо представяне на обекта или системата чрез математичен модел. Въз основа на тази модел се формира целевата функция и критерия за ефективност. Ето защо при по-голяма част от оптимизационните задачи се поставя и изискването за наличие на адекватен на обекта модел.

Линейното оптимиране е е особено подходящо при изучаване на сложни системи.

В миналото изследователите са използували основно материално-вещественото моделиране, при което моделът се реализира като материален обект. През последните десетилетия все по-широко приложение намират абстрактните математически модели. Основна причина за това е, че при оптимизиране на технологични процеси,