7. Модели на планиране

Моделите на икономическото планиране се основават на съответните подходи на икономическото планиране. Докато в подходите се дават дейностите в отделните етапи на икономическото планиране, то в моделите се разкриват участниците в процеса на икономическото планиране и взаимодействието между тях. Трябва да се покаже взаимоотношението между домакинствата, бизнес единиците, държавата, пазара. Тъй като моделите на икономическото планиране са свързани с промените в икономическата база те имат и по-голямо разнообразие. Свеждаме ги до 4 групи:1.Модели за планиране в условията на чисто пазарно стопанство. 2.Модели за планиране в условията на администриране3.Модели за планиране в условията на либерални модели 4. Децентрализирани модели за планиране.1.чисто пазарно стопанство е онова, при което има 100% присъствие в частния бизнес. Държавата е отстранена от всякакви управленски и регулативни функции в икономиката. Единствения който определя условията в икономиката е пазара. При този модел отговора на трите генерални въпроса ( какво да се произвежда, как да се произвежда и къде ) единствен отговор се дава от пазара. Тук планирането се осъществява само на равнище.2.това е и централизиран метод на икономическо планиране. Тук доминира държавната собственост, държавата в лицето на специализиран орган осъществява цялостно развитието на икономиката и стопанските отрасли. Input и output на стопанската организация се реализират от държавата. Основен проблем тук е регламентацията.

3.планово икономически връзки при смесено стопанство :

Дава възможност за различни видове собственост с доминиране на частния бизнес. Отговор на трите въпроса се дава от пазара, но в него имаме равноправно участие на 4 те елемента.3.Функциите на държавата: 1. да определи тези приоритети и зони в развитието на икономиката.2.разработвайки макроикономическата стратегия тя подава информация за пазара, която е валидна за всички участници. Тази информация е аз икономическите условия за развитието на бизнеса. Фирменото планиране се основава на икономическите условия, които идват от пазара, но се разработват от макроикономическите условия.

8. Подходи в процедурите на планиране

Подходите в икономическото планиране са част от методологията на икономическото планиране и са непосредствено свързани с развитието на теорията на икономическото планиране. Подходите, които се използват в планово-икономическата практика с основно значение са: системен, икономически, ведомствен, отраслов, мултипликационен, комплексен, програмен, териториален и др. От тях следва да изведем онези, които имат по-съществено практическо значение днес и евентуално в бъдеще. Сред тях са отрасловия, комплексния, териториалния, програмния подход. Ведомствения подход е по-специфичен в икономическото планиране, чрез който управленската и ведомствената структура в икономиката и в една стопанска организация. Ведомствения подход е особено успешен за планиране и решаване на въпроси на научно-техническото решение, на преструктурирането на производството, привличане на чуждестранни ресурси и тяхното използване, на въпроси свързани с териториалното разположение на производството, решаването на социални проблеми и др. При него не се съобразяваме с управленската и ведомствената структура.Системен подход за него са характерни следните особености:-Използването му в планирането разглежда обекти на планирането в неговата цялост и единство. Тази специфика се реализира главно чрез стратегическото планиране, където една от задачите е да се съхрани икономиката като едно цяло.-При него се обхващат всички видове връзки и