Млади и стари в Българи от старо време на Каравелов

Повестта е най-поетичната и в същото време най-българска творба на Любен Каравелов.Вниманието ни е насочено към духовния живот на българското общество в планинския град Копривщица. Писателят разкрива своите герои в тяхната естествена среда. Показва техните интереси,нрави и обичаи

Сюжетът на повестта е изграден върху дружбата, сватосването и скарването на двамата видни копривщенци-Българи от старо време- Хаджи Генчо и дядо Либен.

Българският свят в повестта на Каравелов е показан застинал във времето. Неговите герои са носители на дълбоко вкоренен консерватизъм, който ги е превърнал в музейни експонати. Наред с това обаче в творбата отзвучават проблемът за синхронността на този свят с повелите на новата епоха. Патриархално и исторично се сблъскват в един комичен конфликт, в който няма победители и победени. Неизбежната обреченост на патриархалната затвореност е всъщност онази благодатна почва, върху която се гради новото българско време, и въпреки неспособността на героите да бъдат на неговата висота, те са здравите темели на бъдещето.

Произведението запознава читателите най-напред с образа на Хаджи Генчо:такъв един българин, какъвко рядко се раждатвърде почтен човекумен и разумен, той всичко знаежива душа и пъргаво сърце

Каравелов иронизира закостенялостта в традиционния бит в психиката на българина от старо време чрез описателна характеристика на външния вид на Генчо. Обръснатата му глава прилича на кошер, носът му на краставица, фигурата му наподобява на мех. Очите, подпухнали и почервенели от лой, показват начина му на живот. Читателят се смее и на речта, с която героят иска да изтъкне своята ученост в познаване на наустницата и псалтира. За него учил-то е доходно място, където учениците му отглеждат всевъзможни животинки.

Използвачеството на Х.Г., стремежът му да похапне и посръбне на чужда сметка се проявяват в отношенията му с всички. Той не бърза със сватбата на дъщеря си, за да може по-дълго време да пие от хубавото вино на дядо Либен.

Грубост и безогледен деспотизъм характеризират отношенията на Хаджи Генчо. към най-близките му. Той е суров и всевластен господар.

Любен Каравелов осмива дребнавото самолюбие, изостаналостта, използвачеството, изтъква, че със своето суеверие, егоизъм и умствена ограниченост Хаджи Генчо е чужд на духовното осъзнаване на нашия народ.

С по-топло чувство и с много хумор се изгражда образът на другия герой-дядо Либен. Негов прототип е дядото на Каравелов. В образа му белетристът подчертава българска гордост и юначество. Прекланя се пред всичко хубаво у човека.