Митът - поетична измислица за реалността

Още от древни времена човек носи в себе си идеята: Аз искам да знам! Това е нашата движеща сила любопитството. Съпътстваща ни и до днес, тя ни е помогнала да намерим отговорите на много въпроси.

Фантазията от своя страна е вечната, така да се каже, алтернатива. Когато не можем ад си обясним нещо с факти, у нас веднага заработва въображението.

Здравият разум, присъщ не на всички, крепи света ни.

Събирайки тези три компонента (т.е. любопитство, фантазия, здрав разум) като продукт на реакцията се получава мита. За да изравним уравнението обаче трябва да сложим двойка пред фантазията или обяснено с пример: любопитството кароа хората да се питат от къде идват светкавиците, а фантазията ги довежда до извода, че всемогъщ бог на име Зевс ги създава и владее. В случая за здрав разум е трудно да се говори, защото е заместен от вярата, а както знаем, от нея по-силно нещо няма, така че не е трудно да вярвоме и в Хадес, и в Хера, и Херкулес и Гея...

Дотук изводът е, че митът е тясно свързан с религията. В древногръцката митология именно религията се гради от митове, създадени с цел да бъде обяснен произхода на света, на човека и природата.Днес те са само свидетелство за разбиранията на хората по онова време.

Човекът, въпреки всичко, постоянно е в процес на метаморфоза и не може непрестанно да живее с олимпийските богове, с тези от римския пантеон и Буда в съзнаниеето. Не може да бъде убеден, че ...в началото бе Хаоса... и сляпо да принася жертви на божества, , които едва ли някога са му се явили или са потвърдили присъствието си. Винаги има едним момент на съмниние и точно тогава се раждат истини, развиват се нови идеи и дори може да възникне друга нова религия.

В миналото митовете са играели важна роля в бита на човека. Дали го има и сега?

В наше време думата мит е изменила основното си значение. От сакрално повествование за богове и герои и взаимоотношенията между тях, сега отговаря на израза: Всички говорят за това, но никой не го е виждал. Явен пример за това са извънземните, но за тяхното съществуване можем да се оповаваме на факти. Н крайна сметка фактите са единствената истина в мита: имаме бушуване на морето, следователно Посейдон е разярен. Имаме влюбен човек, следователно Ерос го е пронизал с една от стрелите си. Или, митът е поетично измислица за реалността. Той е способността на човека да украсява или изопачава действителността. Той е обикновеното явление, пречупено през призмата на съзнанието на древния човак.Той е света в очите на наивните. Както малкото дете вялва в Дядо Коледа, така и древните гърци с вярвали в Зевс. Но нали затова сме тук? Да вярваме и да се надяваме...